Проф. Румен Кънчев: Активирането на член 4 от НАТО е задължително условие за помощ в Ормузкия проток
Бившият зам.-министър на отбраната проф. Румен Кънчев анализира процедурните пречки пред исканията на Доналд Тръмп за намеса на НАТО в Близкия изток.
Проф. Румен Кънчев КАДЪР: NOVA NEWS
Проф. Румен Кънчев, бивш зам.-министър на отбраната, направи детайлен анализ на ситуацията в Близкия изток. В предаването „Още от деня“ по БНТ на 16 март 2026 г. той коментира исканията на Доналд Тръмп. Според него подкрепата от НАТО за отварянето на Ормузкия проток не е автоматичен процес. Съществува сложна международна процедура, която трябва да бъде спазена стриктно.
„Първо се активира на член 4 по договора за членство, което е консултации, на които американците трябва да обяснят защо им трябва помощ“
, обясни експертът. Едва след тези консултации може да се разглежда активирането на член 5. Проф. Кънчев подчерта, че този член е изключително консервативен по своята същност. Той предвижда колективна отбрана само при нападение над държава членка. Територията на нападението трябва да попада в границите на Северна Америка или Европа. Близкият изток не е част от тези географски зони според устава от 1949 г.
Член 5 от договора на НАТО се активира само при нападение в границите на Европа или Северна Америка. Това прави легитимното искане за военна помощ в района на Ормузкия проток юридически трудно. Проф. Кънчев смята, че коментарите на Тръмп за „лошо бъдеще“ на съюзниците са част от неговия обичаен стил. Американският президент често прави подобни провокативни изявления към държави като Канада или Гренландия.
Реакцията на международната общност към исканията на Вашингтон е по-скоро резервирана. Япония официално отказа участие, позовавайки се на своята пацифистка конституция. Токио поддържа сили само за отбрана, а не за водене на война в чужбина. Франция също зае твърда позиция срещу изпращането на кораби за разминиране. Френският президент счита, че подобна стъпка би довела до опасна ескалация на конфликта. Южна Корея за момента заема изчаквателна позиция спрямо събитията. Войната в Близкия изток налага нови коалиции, но участието на НАТО остава под въпрос.
„Тръмп иска ЕС да прати кораби за разминиране, но френския президент каза, че няма да изпратят – такава намеса е много сериозна ескалация на конфликта“
. Проф. Кънчев предупреди, че включването на НАТО би разширило мащаба на сблъсъка. Това противоречи на целта за намиране на мирно решение.
По отношение на военните действия, САЩ и Израел вече са постигнали значими стратегически резултати. Унищожени са над 86% от балистичните ракети на Иран и 99% от неговия морски военен капацитет. Тези данни сочат за сериозен удар върху режима на аятоласите. Ударите са насочени основно срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Въпреки това, стратегическите цели на САЩ в конфликта все още будят въпроси сред анализаторите.
Вътрешнополитическото напрежение в САЩ също нараства. На 16 март 2026 г. група конгресмени внесоха искане за публичен брифинг. Те настояват държавният секретар Марко Рубио и министърът на войната Пийт Хегсет да дадат обяснения. Конгресът иска да разбере какви са били предварително поставените цели на операцията. Доналд Тръмп не се е допитал до Конгреса преди началото на действията, което е нарушение на конституционната практика.
Американското ръководство е допуснало грешки в планирането, според бившия зам.-министър. Не е било предвидено пълното икономическо въздействие от блокирането на протока. Тръмп често е пренебрегвал международните съюзи, но сегашната криза показва тяхното критично значение.
