Проф. Радостина Стоянова спечели Голямата награда „Питагор“ за принос в химията на енергийните материали

Проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН стана носител на най-високото отличие – Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката. Официалната церемония за най-престижните научни награди на МОН беше открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Церемонията се провежда за 17-а поредна година под егидата на Министерството на образованието и науката (МОН), като тази година за осемте категории кандидатстваха общо 52 учени.

Министър Вълчев връчи отличието на проф. Стоянова. Нейният труд поставя основите за развитието на ново научно направление в България. Стоянова поставя основите на ново научно направление – химията на материали за чисто и достъпно съхранение на енергия, което е от голямо значение за бъдещето на устойчивите енергийни източници. Публикациите на проф. Стоянова са цитирани над 5000 пъти, като тя има Хирш индекс 42. Победителката получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв.

В обръщението си министър Красимир Вълчев подчерта значението на признанието за труда на учените, отбелязвайки, че науката изисква неуморна работа, чиито резултати не винаги идват бързо.

„Имаме нужда от повече дни като този, в който връчваме наградата „Питагор“, за да изкажем признанието към нашите учени. Радвам се, че през годините нейни носители са толкова изтъкнати изследователи“

— Министър Красимир Вълчев

Министърът отчете значителния напредъка на страната в сферата на науката през последните години. Тези подобрения включват подобрена научна инфраструктура, повече възможности за финансиране по национални програми и увеличение на възнагражденията на учените.

„Науката стана по-свързана, по-видима и се надявам, че се издигна имиджът на научната работа“

— Красимир Вълчев

Той акцентира върху необходимостта постигнатото да бъде постоянно надграждано, като изрази голямото си доверие в младите учени за изпълнението на тази мисия.

„Смяната на поколенията е неизбежна и следващите десетилетия ще зависят в още по-голяма степен от това дали ще имаме достатъчно учени, на които да разчитаме за нашето развитие, за това децата ни да живеят в едно по-добро и проспериращо общество“

— Министър Вълчев

В категория „Комуникация на науката“ спечели проф. Христо Пимпирев от СУ „Св. Климент Охридски“. Като създател и посланик на българските полярни изследвания, той превръща науката за Антарктика в достъпна и вдъхновяваща за широката публика чрез медиите и включването на артисти и журналисти в експедициите.

Награди за утвърдени учени получиха още трима изследователи. Професор доктор Християн Александров (СУ „Св. Климент Охридски“) бе отличен в областта на природните и инженерни науки за изследванията си върху молекулната структура на катализаторите. В областта на медицината и науките за живота наградата взе проф. Красимира Йончева от Медицински университет – София. Нейният екип разработва наночастици, които съдържат едновременно противотуморно лекарство и антиоксидант. Тези изследвания насочват научната общност към възможността ракът да се лекува ефективно и безопасно. В социалните и хуманитарните науки за утвърден учен бе отличен проф. Станислав Иванов от Висшето училище по мениджмънт във Варна, който изследва икономическите и социални аспекти на изкуствения интелект, автоматизацията и роботиката с акцент върху туризма.

Награди „Питагор“ бяха връчени и на трима млади учени. Това са доцент доктор Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН, главен асистент доктор Емилио Матеев от МУ в София и главен асистент доктор Меги Дакова от ПУ „Паисий Хилендарски“. Доц. Ралчев участва в разработването на нови свръхчувствителни сензори, д-р Матеев работи по създаването на нови лекарствени молекули, а д-р Дакова фокусира изследванията си върху „триъгълника на знанието“ (висше образование, наука и бизнес).

Вижте също: Скандал в Джакарта: Индонезия спря израелските гимнастици, българките са в поток с Русия

Вижте също: Край на опашките: Електронна справка заменя удостоверенията за наследници

Вижте също: Дронове заснемат „Красно село“ и „Люлин“: София създава дигитален двойник за умно управление на града