Проф. Пламен Димитров: Обществото не е разделено на две, а на поне пет групи

Обществото не е разделено само на две полярни групи, а формира поне пет различни категории при всяка обществена ситуация. Това твърди психологът проф. Пламен Димитров. Тези групи съществуват дори в мирно време, анализира той.

Според професора, категориите са: свои, чужди, конструктивна опозиция, коварни приятели и зрители. Проф. Димитров, който е консултант по организационно развитие и социален психолог, има дълбоки наблюдения върху тези процеси както от клинична, така и от социална гледна точка.

Към групата на „своите“ хората имат високо доверие. Те са готови да постигат съгласие по различни въпроси. „Своите“ са възприемани като „добри“, защото индивидът се идентифицира с тях. Принадлежността към тази група дава съюзници и усещане за сила, която може да липсва на индивидуално ниво.

„Чуждите“ често биват демонизирани. Когато доверието и съгласието са ниски, се оформя вражеска картина. Общият враг сплотява, обяснява проф. Димитров. Този феномен се наблюдава и на публични места, където конкретни хора или фигури се демонизират, за да се създаде идентичност на групата. Например, грешките на „своите“ се прощават, докато същите грешки при „чуждите“ са осъдителни.

Конструктивната опозиция включва хора, за които има доверие, че са избрани или са заслужили да представляват различна група. Въпреки несъгласията по много въпроси, се вярва, че те имат нагласа да допринасят с конструктивна критика и присъствие. Ако има диалог, тази опозиция е много продуктивна. При липса на диалог обаче, конструктивната опозиционна нагласа изчезва, а хората губят доверие в възможността за преговори. Смислените протести водят до преговори, подчертава професорът.

„Коварните приятели“ са тези, с които има съгласие по някои въпроси, но липсва взаимно доверие. Тези фигури се появяват в политиката, обществения живот и човешките общности. Те са възприемани като „лоши приятели“ или „предатели“. Дори при подписване на договори, доверието липсва. Подобни ситуации се наблюдават и в геополитиката, където дипломатите често работят със съглашения, за които знаят, че няма да бъдат изпълнени, но които служат за протакане или за мобилизиране на собствените сили. Като пример се посочва гласувана оставка, която макар и с мнозинство, не поражда доверие, а по-скоро прехвърля отговорности или дава време за консолидация.

В тази координатна система съществува и огромно мнозинство от „зрители“.

В координатната система често пъти много мълчаливо и невидимо стои едно огромно мнозинство от зрители – кибици, ако трябва да съм по-краен.

Това са хора, които първо искат да видят какво се случва. Те не знаят дали имат доверие или дали са съгласни с нещо, но имат нужда да са наоколо, наблюдавайки отстрани, както тълпата около шахматистите в градинката на Народния театър.

Проф. Димитров подчертава, че тази структура е динамична, а не фиксирана. Хората често се опитват да мобилизират зрителите, за да станат участници, ангажирани, съюзници или поне да чуят и видят опозицията. Тази динамика се случва несъзнателно във всички човешки групи. Принадлежността прелива и когато човек е активен, той сменя лагерите, което обяснява наличието на толкова много „политически номади“.

Проф. Пламен Димитров е уважаван експерт в областта на психологията. Той е автор на материали по групова и организационна психодинамика, фокусирани върху автентични лидери и консултанти, с опит в Централна и Източна Европа. Участвал е в научни публикации по трудова и организационна психология, личностна психология и екзистенциално-психодинамичен анализ. Освен това е председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, което допълнително подчертава неговия авторитет в сферата.