Проф. Николай Овчаров: 14 века държавност без помпозност, но с дълбок смисъл
Проф. Николай Овчаров призовава за отбелязване на 1400 години българска държавност през 2032 г. без излишна помпозност. Той аргументира по-ранна дата за начало на държавността – 632 г., вместо 681 г., подкрепена от исторически данни и археологически находки. Археологът предупреждава и за политическа нестабилност и нуждата от държавно финансиране за културното наследство.
Проф. Николай Овчаров
Известният историк и археолог проф. Николай Овчаров призовава за отбелязване на 1400 години българска държавност през 2032 г.. Той настоява това да стане без излишна помпозност. Целта е да се осмисли задълбочено историческото ни минало. Проф. Овчаров е сред инициаторите за признаване на 632 г. като начало на българската държавност, а не общоприетата досега 681 г.
В контекста на политическата ситуация, археологът предупреждава.
Хвърлянето на страната в нов хаос от избори може само да ни върне назад.
Той изразява опасения от повторение на ситуацията от 2022-2023 г. Тогава археологическите проучвания са били без държавно финансиране. Екипът му е разчитал само на средства от община Кърджали за работата на Перперикон. Проф. Овчаров подчертава нуждата от държавна стратегия за приоритетните археологически обекти. Той постоянно изтъква, че културно-историческото наследство е не само гордост, но и огромно богатство.
Инициативата за 1400 години държавност е подкрепена от 25 водещи български историци. Тя цели официално признаване на по-ранна дата за начало на българската държава. Според проф. Овчаров, 632 г. е годината на създаване на Стара Велика България. Тогава Кубрат става самостоятелен владетел. Той сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Тази държава е предшественик на Дунавска и Волжка България. Проф. Овчаров отбелязва, че 681 г. остава важна. Тя е свързана с признаването на Дунавска България от Византия.
Основните исторически аргументи за 632 г. се базират на хроники. Сред тях е тази на Йоан Никиуски. Археологическите доказателства също подкрепят тезата. Те включват находки от Крим. Прочутото съкровище на хан Кубрат от Малая Перешчепина е ключово свидетелство. То съдържа над 800 предмета, включително златни пръстени с монограми. Те са разчетени като „на Кубрат“ и „на патриция Кубрат“. Това доказва неговия статут и връзки с Византия. Музеят „Ермитаж“ в Санкт Петербург съхранява съкровището.
Проф. Овчаров подчертава, че целта на отбелязването е да се информира светът.
Светът трябва да знае за историческите факти и именно в това трябва да е смисълът от отбелязването на датата 632 година.
Той е против помпозността. Иска да се избегне „патриотарството“ от предишни чествания. Според него, разбирането на миналото е ключово за бъдещето. България е сред трите страни в Европа с най-много археологически паметници. Това дава огромен потенциал за културно-исторически туризъм.
Продължаващите археологически проучвания на Перперикон под ръководството на проф. Овчаров, включително открития на структури и олтари, се цитират и в руски и регионални медии. Тези находки допълнително подчертават значението на мястото и потенциала за туризъм. Публичните коментари на Овчаров за държавна стратегия и опасенията му за финансирането са често цитирани в медиите през 2025 г. Това отразява постоянното му застъпничество за българското културно наследство.
Дебатът за датировката на българската държавност е активен в историческата общност. Някои историци се придържат към 681 г., докато други приемат 632 г. като важен ранен етап. Тази полемика е част от по-широк обществен дебат. Той засяга как да се съчетаят научна точност, национална памет и умерена публична комуникация при юбилейни дати. Международното възприемане на откритията в Черноморския район и Перперикон показва външен интерес към българската история.
