Проф. Надежда Сейкова на 95 години: Живот между голямата сцена и личната болка
Проф. Надежда Сейкова, легендарната „Желязна лейди“ на българския театър, навърши 95 години. Тя разказва защо не празнува 8 март и как над 400 нейни ученици продължават да я обграждат с обич.
Проф. Надежда Сейкова остава истинска институция в българския театър. Наричат я „Желязната лейди“ с най-мекото сърце. На 28 февруари 2026 г. легендарната преподавателка отпразнува своята 95-годишнина. Днес тя продължава да бъде сборен пункт за своите над 400 студенти. Те се грижат за нея и не я забравят в ежедневието.
Въпреки обичта на учениците си, професорката носи дълбока тъга. Тя е преживяла най-тежкото изпитание за един родител. Проф. Сейкова надживява и двете си дъщери – Цветомира и Искра. Цветомира беше художник аниматор, а Искра – професор по западноевропейска литература. Тази лична трагедия променя отношението ѝ към празниците.
Не празнувам 8 март, откакто се споминаха дъщерите ми, но се радвам на всички, които идват при мен не само на празник, не само за рождения ми ден, но и ей така да си поговорим. Защото контактът с хората ми е най-важен и винаги е било така
Професорката споделя откровено своите мисли за майчинството и работата. Тя признава, че изпитва вина заради времето, прекарано далеч от семейството. Нейната майка е поела основната грижа за децата ѝ.
Чувствам се виновна, че не бях при дъщерите си повече време. За съжаление, майка ми ги отгледа.
Надежда Сейкова е родена в град Луковит през 1931 година. Тя израства в семейство на интелектуалци. Баща ѝ Сейко Василев е бил философ и педагог. Майка ѝ Цвета е работила като начална учителка. Голямо влияние върху нея оказва баба ѝ Цана. Тя била неграмотна, но притежавала огромна житейска мъдрост и лечителски способности.
Първата среща на Сейкова с театъра се случва в Берковица. Тогава тя е едва на пет години. Магията на постановката „Хамлет“ я завладява завинаги. По-късно тя заминава за София, за да учи в театралната академия. Проф. Сейкова заема поста ректор на ВИТИЗ в периода между 1981 и 1987 година.
Професионалният ѝ път преминава през Народния театър. Там тя работи с колоси като Владимир Трендафилов. Сейкова е един от основателите на театър „Сълза и смях“. В своята кариера тя е поставила над 100 театрални постановки. Тя винаги поставя акцент върху актьора, а не върху ефектите. Подобно на съвременни актриси като Галя Александрова, тя вярва в силата на автентичното преживяване на сцената.
През 2016 г. тя става един от първите носители на наградата „Икар“ за значим преподавателски принос. Нейното признание преминава и границите на България. На 15 октомври 2019 г. тя получава почетна награда от френската академия „Флоран“.
Армията на нейните ученици, наричани „сейковчета“, включва големи имена. Сред тях са Мария Каварджикова, Христо Мутафчиев и Владимир Карамазов. Към списъка се добавят Захари Бахаров, Руслан Мъйнов и Гергана Стоянова. Сейкова е обучила 14 випуска през годините.
Забележително е – казва тя, – когато ходя на техни представления, те познават по смеха ми, че съм в залата, и при поклона ми изпращат въздушни целувки.
Професорката има критично мнение за модерните тенденции в изкуството. Тя не харесва прекалените режисьорски ефекти като пушеци и димове. Според нея най-важното е разкриването на човешките взаимоотношения. Сейкова остава вярна на принципите си до последно. Тя се пенсионира на 71-годишна възраст, но продължава да преподава.
След напускането на ВИТИЗ тя работи в SOS детското селище в Дрен. Там тя запознава наранени деца с магията на театъра. По-късно преподава в университети в Пловдив, Варна и Благоевград. Проф. Сейкова е посетила над 40 страни в целия свят по време на своята кариера.
Днес тя живее със своите спомени и признания. В стаята ѝ има множество купи и награди. Професорката вече не търси аплодисменти под светлините на прожекторите. Тя цени най-много уважението на своите възпитаници. За тях тя остава жив пример за достойнство и професионализъм.
