Проф. Михаил Константинов: Орязването на секциите в чужбина ще промени най-много един мандат

Парламентът окончателно преодоля ветото на президента Илияна Йотова върху промените в Изборния кодекс. Решението беше взето на 26 февруари 2026 г. и потвърди ограничението за разкриване на до 20 избирателни секции в държави извън Европейския съюз. Математикът и директор на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп интернешънъл Болкан“ проф. Михаил Константинов коментира ситуацията. Според него тези промени няма да окажат съществено електорално влияние върху крайния резултат на предстоящия вот.

Ограничението на секциите извън ЕС до 20 броя няма да окаже съществено електорално влияние върху крайния резултат. Проф. Константинов поясни, че евентуалната промяна ще засегне най-много един депутатски мандат. Това ограничение е насочено основно към Република Турция. На последните избори там Алианс за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган получи 33 хиляди гласа. В същото време „ДПС – Ново начало“ събра около 14 хиляди гласа. Математикът прогнозира, че на предсрочните избори на 19 април АПС едва ли ще прескочи бариерата. При такъв сценарий гласовете от Турция за тази формация практически ще „изгорят“.

Исторически погледнато, вотът в чужбина е променял между два и три мандата. Тези размествания почти винаги са били в полза на ДПС. Проф. Константинов подчерта, че от 1990 г. насам гласуването зад граница има по-скоро символно, отколкото чисто електорално значение. Той изрази опасения относно времето, в което се правят законовите промени. Стабилността на изборните правила е ключова за общественото доверие.

Досега променяхме Изборния кодекс в 12 без 5, което е недопустимо, а сега ще го променим в 12 и 5. Което е опустошително за доверието в изборите у нас.

Избирателната активност в чужбина традиционно е между 10 и 15 процента спрямо 50 на сто в страната. Общата активност в момента се движи около 40%. Математикът изрази надежда, че тя може да достигне 47% или около 3,1 милиона гласували граждани. Относно въвеждането на многомандатен район „Чужбина“, експертът посочи, че той няма да промени общия брой мандати за партиите. Многомандатният район „Чужбина“ беше отложен за 1 януари 2028 година след гласуване в парламента.

При съществуващата двойнопропорционална изборна система изборният район “Чужбина” ще има точно нулев ефект върху общия брой на спечелените от партиите мандати.

Проф. Константинов обясни, че район „Чужбина“ би повлиял само на персонализацията на мандатите. Това означава дали депутат ще стане конкретно лице А или лице Б. В момента системата позволява партии с малко гласове в даден район да печелят мандат за сметка на по-големи формации. Това е особеност на двойнопропорционалните системи, които са монотонни само на национално ниво.

В международен план практиките за гласуване в чужбина варират значително. Ирландия и Малта не позволяват гласуване зад граница, освен за командировани служители. Държави като Франция, Италия и Австралия гласуват без сериозни ограничения. Проф. Константинов сподели интересен случай от Швейцария, където се гласува предимно по пощата. Човешкият фактор и правилата там се базират на високо взаимно доверие.

В Швейцария гласуват без документ за самоличност, попитах: “Ами ако някой мами?”. Те се изумиха: “Как, нали е забранено от закона?!”

Над 60% от българските граждани изразяват недоверие в честността на провежданите избори според проучвания. За да се промени това, политиците трябва да спрат с противоречивите решения. Константинов припомни, че доверие се гради цял живот, но се руши за секунди. Той посъветва народните представители да се запознаят с историята на Френската революция заради нагнетеното обществено напрежение.

Очертава се петпартиен парламент, като победата вероятно ще бъде за формацията около Румен Радев. Две партии – БСП и МЕЧ – в момента се намират около 3% подкрепа, което е под бариерата. Проф. Константинов прогнозира възможно двупартийно мнозинство между първата сила и ПП-ДБ. Той обаче изрази скептицизъм относно събирането на 160 гласа за избор на нов Висш съдебен съвет.

Математикът припомни случаи от практиката на Конституционния съд. През 2009 г. съдът промени един мандат и размести други три. На последните избори бяха променени 16 мандата. Това се случва, когато партиите са близо до изборния праг. Тогава дори един глас може да промени разпределението на десетки места в парламента. Константинов подчерта, че хаосът в съдебната система се задълбочава от „бездарни“ конституционни промени.