Проф. Мартин Иванов: Народният съд бе създаден, за да убие хиляди и да подчини милиони

На 1 февруари България отбелязва една от най-мрачните дати в своята съвременна история. Преди 81 години противоконституционният Народен съд произнася най-масовото количество смъртни присъди, обезглавявайки политическия, интелектуалния и военния елит на страната. В нощта срещу 2 февруари 1945 г. са екзекутирани тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители и 47 генерали.

Историкът проф. Мартин Иванов, автор на изследването „Бившите хора“, подчертава, че този акт не е просто правосъдие, а показна акция за всяване на масов страх. Според него паметта е единствената преграда пред повторението на подобни бесове в съвремието ни.

Всъщност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат отново в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно много страшно време, което започва все повече и повече да напомня 30-те и 40-те години на миналия век.

Изследванията на екип от историци разкриват шокиращи подробности за състава на съдилищата. Установено е, че много от т. нар. „народни съдии“ са били напълно неграмотни. Проф. Иванов посочва случая на Евтим Пандурски, който е подписвал смъртни присъди с палец, изпращайки на смърт десетки хора без никаква юридическа подготовка. Сред съдиите е имало овчари, шивачи и домакини, подбирани по критерий „политическа вярност“ и фамилна обвързаност с партизанското движение.

В София годишнината бе почетена с различни инициативи, включително чрез трамвай „Памет“, който премина край ключови сгради, свързани с репресиите. Днес, през ноември 2025 г., темата остава болезнено актуална, тъй като липсата на лустрация позволи на бивши агенти на Държавна сигурност да запазят икономическото и политическото си влияние.

Ясно е, че това не е юридически съд, не е съд, който отговаря на Търновската конституция – той е противоконституционен. Това е извънреден съд с всички белези на политически съд, особено когато четем телеграмите на Георги Димитров, изпращани от Москва до Трайчо Костов.

Архивните данни сочат мащаба на репресията: арестувани са 28 630 души, а общият брой на издадените присъди надхвърля 9100. Въпреки че през 2000 г. Народното събрание прие закон, обявяващ комунистическия режим за престъпен, обществото все още страда от липса на исторически компас. Проф. Иванов предупреждава, че под идеологически директиви много хора са разчиствали лични сметки и са се обогатявали чрез конфискация на имущество.

Народният съд е само началото на дълга вълна от репресии, продължила с лагерите на смъртта и вездесъщата Държавна сигурност. Общо на смърт са осъдени 2730 души, което превръща българския „съд“ в най-кървавия в Източна Европа след Втората световна война. Историците продължават работата по дигитализиране на архивите, за да възстановят имената на хилядите жертви от провинцията, чиито съдби остават забравени десетилетия наред.