Проф. Мартин Иванов: Народният съд бе създаден, за да убие хиляди и да подчини милиони
Проф. Мартин Иванов разкрива мащабите на репресиите от Народния съд през 1945 г. Историкът подчертава, че липсата на лустрация позволява на бившите агенти на ДС да запазят властта си и днес.
Снимка: БНТ
На 1 февруари България отбелязва една от най-мрачните дати в своята съвременна история. Преди 81 години противоконституционният Народен съд произнася най-масовото количество смъртни присъди, обезглавявайки политическия, интелектуалния и военния елит на страната. В нощта срещу 2 февруари 1945 г. са екзекутирани тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители и десетки висши офицери. Историкът проф. Мартин Иванов подчертава, че това не е просто акт на правосъдие, а машина за пречупване на националния гръбнак.
В интервю за предаването „Интервюто“, авторът на книгата „Бившите хора“ разкрива мащаба на репресиите. Според него паметта е единствената преграда пред „бесовете“ на миналото, които днес отново напомнят за себе си. Проф. Иванов споделя:
Всъщност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат отново в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно много страшно време, което започва все повече и повече да напомня 30-те и 40-те години на миналия век.
Изследванията на екип от историци показват, че Народният съд е действал чрез 13 върховни и 68 областни състава, като през него са преминали между 10 и 11 хиляди души. Процесите са били дирижирани директно от Москва чрез телеграми на Георги Димитров до Трайчо Костов. Шокиращ факт е юридическата неграмотност на т. нар. „народни съдии“. Проф. Иванов дава пример с Евтим Пандурски, който е подписвал присъди с палец, изпращайки на смърт над 100 души. Тези събития бяха припомнени и чрез инициативата Трамвай „Памет“, която премина край ключови софийски сгради, свързани с терора.
Общият брой на осъдените на смърт е 2730 души, а хиляди други получават доживотен затвор. Тези цифри надвишават мащабите на Нюрнбергския процес, което превръща българския случай в безпрецедентен акт на политическо насилие. Народният съд обаче е само началото. Той е последван от създаването на лагерите на смъртта и укрепването на Държавна сигурност – органът, който според проф. Иванов продължава да хвърля сянка върху обществото ни и днес.
Установихме, че голяма част от съдиите са юридически неграмотни. Сред тях има студенти, шивачи, овчари, земеделци, домакини. Те са не само пристрастни, но и политически послушни.
Липсата на лустрация в България е позволила на сътрудниците на комунистическите тайни служби не само да запазят влиянието си, но и да го трансформират в политическа и икономическа власт. Проф. Иванов е категоричен, че доносниците на Държавна сигурност са предали своите привилегии по наследство, докато истинските жертви остават в забрава. Липсата на познаване на фамилната и националната история прави обществото уязвимо за клишета и пропаганда, а липсата на документиран архив служи за удобно извинение на онези, които твърдят, че са „работили за родината“.
Днес, 36 години след началото на прехода, въпросът за Народния съд остава отворен рана. Изследванията показват, че арестуваните в този период са били над 28 600 души, а репресиите са засегнали съдбите на милиони българи. Осмислянето на този период е единственият начин за поглед към бъдещето с „по-чисти очи“.
