Проф. Киров: Персонален закон за Сарафов доведе до правен хаос и сблъсък между ВКС и ВСС
Решение на ВКС, оспорващо легитимността на Борислав Сарафов, предизвика правен хаос и институционален сблъсък с ВСС. Според бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров, в основата на проблема е зле написан персонален закон, а изходът от кризата е в ръцете на Народното събрание.

Снимка: БТА
Решението на Върховния касационен съд (ВКС) да не признава легитимността на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор създава сериозен правен хаос, но не означава, че той е освободен от длъжност. Това коментира бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, според когото в основата на проблема стои зле написан и прибързано приет закон, насочен персонално към настоящия и.ф. главен прокурор.
Проф. Киров поясни, че върховните магистрати не са уволнили Сарафов, а са отказали да взаимодействат с него, обявявайки актовете му за лишени от правна стойност. По този начин те са блокирали ключови негови правомощия.
„Не бива да смятате, че Върховният касационен съд е освободил изпълняващия длъжността главен прокурор г-н Сарафов от длъжност. Има две постъпили искания от главния прокурор за възобновяване на наказателни дела, по които Наказателната колегия на ВКС приема едно тълкуване, че всъщност, поради изтеклия мандат на изпълняващия длъжността, неговите актове практически нямат правна стойност и поради това те отхвърлят тези искания. Имаме един нелегитимен орган в лицето на изпълняващия длъжността“, коментира проф. Киров.
— проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия
Според конституционалиста, в основата на създалата се патова ситуация стои закон, написан „на коляно“, за да обслужи конкретен политически момент. Именно тази законодателна неяснота е довела до остър институционален сблъсък.
„Възелът се заплита, има един закон intuitu personam, тоест специално за г-н Борислав Сарафов… Когато се приемат законопроекти, писани на коляно, в една бързина, за да се обслужи конкретният политически момент, така се получава“, категоричен бе той.
— проф. Пламен Киров
Конфликтът в тълкуванията е явен. От една страна стои ВКС, а от друга – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Скорошни събития потвърждават разделението – на 24.09.2025 г. Прокурорската колегия на ВСС потвърди легитимността на Борислав Сарафов, позовавайки се на административен акт от 16.06.2023 г. Позицията беше подкрепена и от Камарата на следователите в България, които заявиха, че кадровият орган е ВСС, а не ВКС.
Последствията от този институционален конфликт засягат пряко правораздаването и гражданите. Решението на ВКС води до парализа на ключови правомощия на прокуратурата, като например възобновяването на наказателни дела.
„От създалата се обстановка страда справедливото правосъдие. Оттук нататък съдиите в Наказателната колегия може би при всяко искане на изпълняващия длъжността главен прокурор ще обявяват това за недопустимо, толкова, доколкото няма компетентен сезиращ орган“, прогнозира проф. Киров.
— проф. Пламен Киров
Според него единственият изход от създалия се правен възел е в ръцете на органа, който го е създал. Парламентът трябва да промени текстовете в персоналния закон, за да изчисти казуса и да позволи на институциите да работят нормално.
„Парламентът, ако иска, може да интервенира и да си промени текстовете в този персонален закон и да изчисти казуса. Разбира се, това е в полето на законодателния орган“, заключи той.
— проф. Пламен Киров