Проф. Ива Христова: България остава единствената страна в ЕС без приет план срещу антибиотичната резистентност
България остава единствената държава в ЕС без официален план срещу антибиотичната резистентност, а употребата на антибиотици продължава да бъде прекомерна. Проф. Ива Христова предупреждава, че вътреболничните инфекции масово се прикриват, а новите животоспасяващи медикаменти липсват на пазара.
Антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем у нас, а страната ни се намира в критична ситуация спрямо европейските партньори. Това заяви в студиото на „Денят започва“ по БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова. Тя алармира, че България остава единствената страна в Европа без официално приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност, въпреки че документът е подготвян от години.
„Години наред планът е изготвен, коригиран многократно, но не е приет.“
— проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ
Макар планът все още да липсва, през последните дни здравните власти обсъждат въвеждането на национална наредба, която да регламентира по-строг контрол, съобразно препоръките на ЕС и СЗО. От опозиционни политически партии също настояват за спешни мерки и увеличаване на финансирането за превенция.
Безконтролна употреба на антибиотици
Според проф. Христова, културата на употреба на антимикробни препарати у нас е тревожна в сравнение със западните държави. Тя отбеляза, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при по-кратки курсове или по-ниска доза на лечение.
„В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици.“
— проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ
Експертът посочи, че електронните рецепти са намалили употребата с около 20%, но определи това само като „първа стъпка“. Според нея е необходимо „много силно затягане“ на контрола още при изписването на медикаментите от личните лекари.
Скритите вътреболнични инфекции
Проф. Христова обърна специално внимание на вътреболничните инфекции, които често остават скрити от официалната статистика. Тя определи практиката на укриване като опасна, тъй като пациентите напускат лечебните заведения, без да знаят, че са носители на устойчиви бактерии.
„Една голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък.“
— проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ
Тя коментира разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява тежки пневмонии, менингити и сепсиси. Рискът е най-висок при хоспитализирани пациенти с отслабен имунитет.
Липса на нови медикаменти и висока смъртност
Сериозен проблем се оказва и липсата на достъп до най-новите стратегически антибиотици у нас. Търговците избягват българския пазар, тъй като го считат за „малък и нерентабилен“. Това създава риск при лечението на пациенти с мултирезистентни щамове.
Ситуацията в Европа е тревожна, като смъртността от резистентни бактерии на континента надхвърля 35 000 души годишно. Глобалните прогнози също са мрачни – антимикробната резистентност е сред десетте най-големи заплахи за здравето, като без адекватни мерки се очакват до 40 милиона смъртни случая в света през следващите 25 години.
„Бактериите ни водят с няколко обиколки с резистентност.“
— проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ
Проф. Христова настоя за стриктно спазване на хигиенните норми и скрининг на пациентите и персонала при постъпване и изписване от болничните заведения.
