Проф. Христо Пимпирев алармира: България върви към полупустинен климат, учените остават пренебрегнати
Проф. Христо Пимпирев алармира за тревожната тенденция България да се приближава към полупустинен климат, докато учените остават пренебрегнати в търсенето на решения за водната криза, засягаща половин милион души. България изостава и с ратифицирането на океанското споразумение. От друга страна, успешни са българските изследвания в Антарктида с Lactobacillus bulgaricus, които привличат вниманието на CNN и показват значимостта на българската наука в световен мащаб.
Климатичните промени засягат сериозно България, като водната криза е само едно от видимите проявления на тази тенденция. Това обяви проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт, в предаването „Денят започва“ по БНТ.
Проф. Пимпирев изрази дълбока загриженост за състоянието на водните ресурси в страната. „Половин милион българи страдат от това, че нямат нормална питейна вода и даже вода за елементарни нужди, това е срамна ситуация“, заяви той. Според професора, решението на проблема не е в политически щабове, а изисква ангажираността на специалисти. Той подчерта, че в България има експерти, професори и преподаватели, които цял живот се занимават с водни предизвикателства, както и съществуват технологии за извличане на прясна вода от водоизточници като Дунав, подобно на практиките в Германия и други европейски държави.
„Министрите няма да пуснат водата. Тук има специалисти, цели специалности, професори и преподаватели, които цял живот се занимават с вода. Има технологии за извличане на прясна вода от Дунав, както се прави в Германия и в други европейски държави. 20 милиона жители от река Дунав пият вода и то чиста вода. Не се обръщаме към учените, към специалистите“, критикува проф. Пимпирев.
Климатичните промени не вещаят нищо добро за региона. „Минаваме към полусуха част на климата. Това е полупустиня, това са прогнозите на всички учени – не само българските, но и световните“, предупреди той, алармирайки за тревожната тенденция, към която се е насочила България.
В разговора беше засегната и темата за океанското споразумение, което България все още не е ратифицирала. „Ние не сме го ратифицирали и изпуснахме влака с това да опазим половината от земната повърхност. А Румъния, Хърватия, Албания, дори Унгария без море вече са го направили“, изтъкна проф. Пимпирев, призовавайки за по-отговорно отношение към глобалните екологични проблеми.
Професорът повдигна завесата и над интересни български изследвания в Антарктида, получили международно признание. Екипът му провежда експерименти с Lactobacillus bulgaricus – полезната бактерия в българското кисело мляко. „Оказва се, че тези, които взимат пробиотика, са много неподатливи на стрес и заразяване, когато се върнат в населените места. Така ще изглежда и обществото при бъдещи космически полети“, разказа той, подчертавайки потенциала на българската наука. Тези научни изследвания, продължаващи вече трета година по време на експедициите до Антарктида, включително пътуването и престоя на континента, доказват, че пробиотиците значително намаляват стреса и повишават имунната защита на хората, живеещи в изолирана среда. Интересът на европейския екип на CNN към тези открития, които ще бъдат част от документален филм, е ясен знак за тяхната значимост.
Проф. Пимпирев съобщи също, че на 7 ноември научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за четвъртата си мисия към Антарктида. „Показваме, че сме морска нация, че се грижим за планетата и излизаме извън провинциалното си мислене“, каза той, подчертавайки важната роля на България в глобалните научни изследвания. Тази инициатива не само утвърждава България като морска нация, но и доказва способността ни да допринасяме за планетарното благополучие и да преодоляваме „провинциалното мислене“.
