Проф. Георги Касчиев: Радиоактивни частици в София бяха засечени още преди 1 май 1986 г.

Професор Георги Касчиев е изтъкнат експерт по ядрена енергетика. Той е участвал пряко в пускането на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Преподавал е в престижни университети в София и Виена. В момента той е председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“. По време на аварията в Чернобил през 1986 година той работи в централата.

Властите ограничиха силно информацията за инцидента в България. Вестник „Дума“ публикува само кратко съобщение за пожар. В него се твърдеше, че ситуацията е овладяна. Съветските специалисти на място също не разполагаха с пълни данни. Сърбия обаче предаваше цялата налична информация за мащабите на бедствието.

Сърбите предаваха цялата информация, която имаше за аварията. Действително първият сигнал, че нещо е станало дойде от Швеция и Финландия, тъй като техните лаборатории улавят във въздуха радиоактивни частици с огромна активност. Техният анализ показа, че не е било взрив на ядрена бомба, а на ядрена централа

Радиоактивните облаци първоначално се насочиха на север. След два дни посоката им се промени към Балканите. Те навлязоха в района на Козлодуй вечерта на 1 май.

Даваха движението на радиоактивните облаци. Първо се насочиха на север, но след два дни обърнаха насам. Приближаваха към България и Сърбия. Те навлязоха вечерта на 1 май на територията на Козлодуй. На 2 май бях дежурен и когато отидох сутринта, казаха ми, че фонът вече е 10 пъти над нормалния

Двама български професори засякоха радиация в София още преди 1 май. Те се опитаха да докладват на партийното ръководство. Гласовете им бяха пренебрегнати от политическия елит. Ръководството на армията предприе тайни мерки за защита на военнослужещите. Цивилното население остана в пълно информационно затъмнение.

Мерките за защита бяха изключително лесни за изпълнение. Те можеха да предотвратят поглъщането на опасни частици. Децата бяха най-застрашени от външното облъчване. Радиоактивният йод представляваше най-голямата заплаха за здравето на хората. Този летлив елемент се разпространяваше мълниеносно във въздуха.

Най-голямата опасност тогава беше радиоактивният йод, тъй като той е един летлив елемент, който се разпространява много бързо. При вдишване половината от него попада в щитовидната жлеза, която е много малка. Тя поема огромни количества радиоактивен йод

Дъждовете свалиха радиоактивния прах върху почвата и растенията. Всички ранни зеленчуци, мляко и агнешко месо бяха силно замърсени. Около празниците за Гергьовден хората консумираха опасни храни. Хората започнаха да носят продукти за измерване едва след седмица. Уредите отчитаха критични нива веднага.

Чернобил остава опасна зона и в наши дни. На 14 февруари 2025 г. руски дрон порази защитния саркофаг на централата. МААЕ потвърди за експлозия в защитния корпус на обекта. При гасенето на пожара са направени около 200 дупки в конструкцията. Тези събития подчертават продължаващия риск от ядрената централа.