Проф. Елисавета Наумова: Здравите деца не се нуждаят от имуностимулатори, необмислената употреба крие рискове
Проф. Елисавета Наумова предупреждава, че здравите деца не се нуждаят от имуностимулатори и че необмислената им употреба крие рискове. Тя подчертава важността на разликата между имуностимулатори и имуномодулатори и съветва за внимателното им прилагане, особено при хора с автоимунни заболявания.

Проф. Елисавета Нумова Кадър: Нова нюз
С настъпването на есента родителите често се тревожат за здравето на децата си, особено в контекста на грипните епидемии. Много от тях търсят начини да „подсилят имунитета“ на своите деца чрез различни препарати – билкови или синтетични имуностимулатори. Според проф. Елисавета Наумова, началник на клиниката по имунология в УМБАЛ „Александровска“, здравите деца нямат нужда от подсилване на имунитета.
„Когато имунната система е зряла и функционира нормално, тя няма нужда от допълнителни стимули“, подчертава проф. Наумова. Тя предупреждава, че подсилването на имунитета чрез лекарства без конкретна нужда може да бъде не само излишно, но и рисковано. Проф. Наумова посочва, че безразборното и прекомерното приложение на имуномодулатори и хранителни добавки може да навреди на имунната система, а прекалената профилактика може да промени имунитета.
„Основната разлика между имуностимулатори и имуномодулатори е в начина, по който влияят на организма. Имуномодулацията включва насочване на имунния отговор – чрез потенциране, потискане или създаване на имунен толеранс“, обяснява проф. Наумова. Имуномодулацията се използват при имуномедиирани заболявания, докато имуностимулаторите целят да засилят отделни звена на имунния отговор, за да се справят с инфекциите. „Те обаче не са безвредни за здрави деца и употребата им трябва да бъде добре обоснована“, категорична е тя.
При остра вирусна инфекция, препарати с доказан антивирусен ефект се прилагат обикновено до една седмица. Проблемите настъпват при поредни инфекции, когато детският организъм не е напълно възстановен. Проф. Наумова подчертава, че това може да доведе до временен вторичен имунен дефицит и продължително боледуване. В такива случаи целенасочена имуномодулация може да бъде приложена за по-дълъг период, до няколко месеца, но единствено след внимателна оценка на състоянието на детето.
„Особено внимание трябва да се отдели на хората с автоимунни заболявания“, предупреждава проф. Наумова. Те често са на имуносупресивна терапия и срещата с вируси може да бъде по-опасна за тях. В този контекст са особено важни личните предпазни мерки – носене на маски, избягване на струпвания на хора и редовни медицински прегледи. Имуностимулиращите и имуномодулиращите препарати се прилагат много внимателно, за да не се предизвика нежелана промяна в имунния отговор. Ваксинацията срещу грип също се обсъжда индивидуално, като се преценяват ползите и рисковете.
Проф. Наумова е категорична, че при имуносупресивна терапия се препоръчват имунни изследвания преди прилагане на имуностимулация. Тя отбелязва, че генетичната предразположеност е фактор при развитието на автоимунни заболявания. В семейства с такива заболявания близките трябва да бъдат наблюдавани профилактично. Появата на автоантитела без клинични симптоми се нарича автореактивност и изисква наблюдение, за да се предотврати прогресия към пълноценна болест.
Личната рецепта за здраве на проф. Наумова включва избягване на вредни навици като тютюнопушене, редовен спорт два-три пъти седмично, позитивно мислене и време за разтоварване чрез разходки и хобита. Спазването на тези принципи допринася за нормално функционираща имунна система и устойчивост към инфекции, което е по-ефективно от безразборната употреба на имуностимулатори.