Проф. Божидар Янев: Българинът, който управляваше 800-те моста на Ню Йорк и спаси града от катастрофа

Проф. Божидар Янев е българският инженер, който в продължение на 30 години отговаря за инспекцията и управлението на 800-те моста в Ню Йорк, като създава ключовата секция и предотвратява инфраструктурна криза. Той е известен с това, че през 1991 г. лично слиза по вантите на Бруклинския мост, за да премахне опасен флаг от протест. Днес проф. Янев преподава в УАСГ в София.

Проф. Божидар Янев: Българинът, който управляваше 800-те моста на Ню Йорк и спаси града от катастрофа

Проф. Божидар Янев по време на инспекция на моста "Уилямсбърг". СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Проф. Янев слиза надолу по моста, за да свали знамето на протестърите. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Един от вестниците в Ню Йорк посвещава портрет на проф. Божидар Янев. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Проф. Божидар Янев и Ицко Финци споделят една страст - цигулката. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Семейството на проф. Божидар Янев, Катя Паскалева и съпругът й празнуват Нова година през 1996 г. в Ню Йорк. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Проф. Божидар Янев със сина си и Катя Паскалева на Нова година в Ню Йорк през 1996 г. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Време за четене: 5 мин. 23 октомври 2025

Професор Божидар Янев е фигура с необикновена съдба, посветил 30 години от живота си на инспекцията и управлението на близо 800 моста в Ню Йорк. Неговата работа е ключова за предотвратяване на катастрофи и подобряване на безопасността на движението в мегаполиса. Той е основател и дългогодишен ръководител на Секцията по инспекция и управление на мостове в града.

Пътят на Янев към Америка започва още от семейството му. Баща му е известен строител на пътища от царско време, завършил Колумбийския университет. По време на комунизма бащата е изпратен в Ирак. След запитване от негова страна, професори от Колумбия канят младия Божидар да учи там. Червеният режим неочаквано му разрешава да замине, но поставя условие: Държавна сигурност предупреждава, че ако не се върне, знае къде е семейството му. Янев държи на думата си и се прибира в България.

Въпреки че защитава докторат в Колумбийския университет, публикуван в рецензирано научно издание, той среща сериозни пречки при опита си да се хабилитира у нас през 1977 г. Академичната общност е разделена по отношение на оценката на научния му труд:

„На защитата трябваше да гласуват по два показателя – дали темата е интересна и дали е достатъчно развита… Половината професори гласуваха, че е добре развита, но не е интересна, а другата, че не е достатъчно развита, но е интересна. Няма да забравя как тогава проф. Кърджиев стана, за да смъмри всички: ‘Не ви ли е срам? Този труд е публикуван в авторитетно международно списание!’. Проф. Чавов го подкрепи с думите, че на него изследването също му харесва. На единия отговориха, че е от друга катедра, а на втория, че вече е пенсиониран. Това ме обезкуражи въпреки тези добри отзиви от двамата уважавани мои професори. И тъй като имам роднини във Франция, още през 1977 г. заминах при леля си с идеята този път да не се връщам.“

— проф. Божидар Янев

От Франция Янев заминава за Университета в Бъркли, където работи в Земетръсния център. Не успява да се адаптира към калифорнийския начин на живот и след края на двугодишния си договор се премества в любимия си Ню Йорк. Там го посреща „студен душ“. Американската професионална философия, както той я описва, се изразява в скептицизъм: защо човек с толкова умения търси работа, вместо да е работодател.

„Така започнах от нула, смених три консултантски фирми, практикувах сам, без да имам пари да си купя застраховка… Някъде в този период научих, че ако човек издържи достатъчно дълго на едно място, шансовете в един момент се появяват.“

— проф. Божидар Янев

Спасителят на мостовете

През 1988 г. състоянието на мостовете в Ню Йорк започва критично да се влошава, случват се катастрофи, а емблематичният мост „Уилямсбърг“ е затворен. Проблемът е системен: отделът, отговарящ за мостовете, е бил закрит през 70-те години, което довежда до пълно занемаряване.

„Изведнъж стана ясно, че в този град няма отдел, отговарящ за мостовете… Имало е някога, но през 70-те го закрили и в резултат на това мостовете били занемарени.“

— проф. Божидар Янев

Властите трескаво търсят решение. Проф. Янев е поканен да възстанови отдела след препоръка от Колумбийския университет. Той се оказва най-опитният на обектите, въпреки теоретичните си познания. В продължение на близо 30 години той управлява инспекцията и поддръжката на почти 800 моста в Ню Йорк.

Професорът и негови съмишленици въвеждат идеята за управление на мостовете, натрупвайки огромна база данни. За да сложи край на дебата дали да се затварят мостове или да се планират ремонти, Янев подготвя доклад. В него той категорично посочва, че поддръжката е задължителна. Докладът доказва, че при липса на поддръжка, сумата за данъкоплатците ще бъде 6 пъти по-висока.

Екстремната интервенция на Бруклинския мост

През май 1991 г. възниква инцидент, който може да доведе до болезнено задръстване и тежка катастрофа. Демонстранти се изкатерват на около 50 метра по Бруклинския мост и окачват знаме. Силните ветрове разкъсват флага и той увисва опасно над пътя. Мостът е спешно затворен.

„Назряваше криза за града… Признавам си, че винаги съм искал да сляза по мрежата от ванти и обтегачи, но дотогава все нямаше повод, а и не исках да ме смятат за луд, затова реших, че няма да пропусна тази възможност. Качих се, и слизайки, срязах знамето.“

— проф. Божидар Янев

Янев извършва екстремното изкачване без подготовка, базирайки се на знания от исторически снимки от строежа на моста. По този начин той бързо елиминира опасността, като предотвратява голяма криза за града. Той подчертава, че макар да е отделял време за „бисерите в короната“ – четирите емблеми на Ню Йорк – е обръщал внимание и на най-невзрачните, защото „всеки мост заслужава тези усилия“.

Творческата страна

Професор Янев е известен и като творческа личност, цигулар и фотограф. В Ню Йорк той общува с хора от артсредите. Запознава се със скулптора Михаил Симеонов, автор на паметника на Паисий Хилендарски. Янев проектира бетонния фундамент за бронзовата скулптура на слон, която Симеонов изработва и която днес стои в парка на ООН до Първо авеню.

„Но бронзовият слон сега достойно стои в парка на ООН до Първо авеню върху бетонния фундамент, който проектирах по искане на Мишо.“

— проф. Божидар Янев

Янев свири на цигулка с Ицко Финци по улиците на Ню Йорк, за да съберат пари за пица и вино. Среща се и с Катя Паскалева и съпруга ѝ Иван Росенов, като идеята им за филм, в който мостовете да служат за фон, се ражда по време на техни разходки. Проектът не потръгва, но Иван Росенов по-късно се връща в Ню Йорк, за да посвети филма на Катя Паскалева.

След промените през 1989 г., той се връща за кратко в България и се вижда с баща си, който по това време е ръководител на „Управление на пътищата“. Баща му недоумявал защо се занимава с инспекция, вместо да строи, но по-късно оценява високо нивото му в САЩ.

Към 2025 г. проф. Божидар Янев продължава да преподава дисциплината „Управление на мостове“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, като споделя своя богат опит с нови поколения български инженери.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *