Проф. Анна Кръстева: Всички партии ще усетят електоралната мода на проекта „Радев“

Политологът проф. Анна Кръстева анализира новата политическа динамика около президента Румен Радев. Очаква се неговият проект да предизвика сериозни размествания в партийната система. Всички политически сили ще усетят въздействието на тази нова електорална мода, която променя нагласите на българските гласоподаватели.

Името „Прогресивна България“ се явява първата голяма изненада за обществеността. Първоначалните очаквания бяха за проект в националистическо-консервативната сфера. Прогресистките партии обикновено отстояват социално равенство и граждански права. Проф. Кръстева посочва, че това разминаване може да е резултат от PR аматьорство или съвсем съзнателно търсен ефект.

„Прогресивна България“ като лейбъл се цели в лявото, което у нас е незаето след дългата деградация на БСП към консервативно-националистическото.

Избирателите на Радев вярват, че промяната е възможна чрез нов тип формация. Те виждат в проекта решение, а не част от текущия политически проблем. Това създава ситуация на публична възбуденост преди предстоящите избори. Бъдещият електорат на Радев е най-многопартийният профил, включващ симпатизанти от ГЕРБ до ПП-ДБ и „Възраждане“. Проектът на Радев ще помете и ще отстрани остатъка на бившите комунисти от сцената, което потвърждава тезата за сериозна електорална консолидация.

Няма партия, която да е опазила своите избиратели от новата електорална мода. След тези избори партиите ще могат да преброят най-твърдите си ядра, другите ще са избрали течението.

Профилът на тези гласоподаватели е изключително хетерогенен. Той включва хора от големи и малки градове, както и от селата. Политически те търсят нещо различно, но не непременно радикално ново. Някои от тези хора не са гласували досега, но новият проект може да ги активизира.

Основните източници на гласове за Румен Радев са три. Най-многоброен е левият електорат, който традиционно подкрепя президента. Вторият кръг са консервативните избиратели, чувствителни към темите за суверенитет и сигурност. Третият източник е антисистемният вот на разочарованите от сегашното партийно представителство. Даниел Стефанов: Защо все сме или на избори, или на площада? Този въпрос намира своя отговор в търсенето на държавническо лидерство, което Радев се опитва да предложи.

Проф. Кръстева отбелязва промяна в типа лица, които президентът избира за своите инициативи.

Сиви, послушни и родни – с такива лица тръгва на електорален поход Румен Радев. Ярки, напористи и международни беше предишният му избор – Кирил Петков и Асен Василев.

Проектът „Прогресивна България“ се цели в лявото пространство, останало празно след деградацията на БСП. Димитър Стоянов и Гълъб Донев вече са официално обявени като представители на коалицията. Това подсказва желание за по-голям контрол и предвидимост от страна на лидера.

Един от основните рискове е свързан с европейската интеграция на страната. Румен Радев се възприема като евроскептичен лидер, което може да се превърне в спирачка за влизането в Шенген и еврозоната. Радев ще предлага икономизиран профил на ЕС, минимизирайки ценностите и общите европейски политики. Тази перспектива се разглежда от ГЕРБ като заплаха за шансовете на България да бъде на „първа скорост“ в Европейския съюз.

Отношенията с партии като БСП и „Възраждане“ ще бъдат специфични. Отношенията на новата формация с БСП и „Възраждане“ се очертават като между феодал и васал. Радев ще отнема от техния електорат, като същевременно ги позиционира като потенциални коалиционни партньори. Новият лидер на БСП Крум Зарков е изправен пред предизвикателството да задържи столетницата над 4-процентната бариера в условията на силна конкуренция от президента.

Проектът „Радев“ се очаква да има по-дълъг политически живот от исторически метеори като НДСВ. Социологическите проучвания му отреждат място между първите две политически сили. Дали обаче той ще постигне дълголетието на ГЕРБ, остава голямата интрига в българската партийна система. Забавянето в обявяването на конкретните лица на проекта е съзнателна стратегия за предпазване на екипа от политически атаки.