Проф. Алек Кавчич: Бъдещето на Сърбия е в ръцете на младите
Сръбският президент Александър Вучич обяви избори до края на 2026 г. Проф. Алек Кавчич, поддръжник на студентските протести, е спряган за негов наследник. Кавчич критикува корупцията в страната и предвижда победа на протестното движение на изборите.
Сръбският президент Александър Вучич обяви, че избори ще се проведат до края на 2026 г.. Той призова гражданите да гласуват „хладнокръвно“. На фона на тези политически развития, името на проф. Алек Кавчич се откроява като потенциален наследник. Професор Кавчич, дългогодишен преподавател в САЩ, е един от най-големите поддръжници на студентските протести. Той е спряган за евентуален кандидат за президент на Сърбия.
Проф. Кавчич присъства на церемонията по връчването на наградите „Сахаров“ в Европейския парламент. Там сръбските студенти бяха номинирани за престижната награда. Той е признат експерт в областта на електротехниката, притежава патенти и е обучил стотици студенти по света. Професорът се завръща в родината си през април, но е задържан на летището в Белград без обяснение. Това подчертава напрегнатата политическа обстановка в страната.
Александър Вучич потвърди, че предсрочни парламентарни избори ще има до края на 2026 г.. Той посочи, че в Прогресивната партия има трима кандидати за лидерския пост. Вучич обаче изрази песимизъм относно интеграцията на Сърбия в ЕС преди 2030 г. Той смята, че интересите на ЕС се различават от сръбските. Президентът също така отбеляза умора в ЕС от процеса на разширяване. Въпреки това, Вучич се похвали с икономическите постижения на Сърбия, която е изпреварила всички държави от Западните Балкани. Той предложи Белград да бъде домакин на следващата среща на върха на Европейската политическа общност.
Протестите в Сърбия избухнаха след трагедията в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Тогава се срути бетонна козирка на железопътна гара, причинявайки смъртта на 16 души. Професор Кавчич разказва за мотивите зад тези протести.
Казвам се Алек Кавчич. Професор съм. Всъщност през по-голямата част от живота си съм преподавал в Съединените щати в различни университети като Харвардския университет, Карнеги Мелън и Хавайския университет. Имах късмета да създам някои патенти и финансовите печалби използвах за създаването на фондация. Целта на фондацията е да насърчава науката и образованието, и ето ни в Сърбия, където образователната система протестира. Студентското движение, професорите, всички заедно от началното училище, през средното училище до университетите протестират. За това аз реших да подкрепя това протестно движение, защото то е на прага да промени Сърбия.
Професор Кавчич разяснява, че трагедията в Нови Сад е била повод, а не причина за недоволството. Той подчертава, че през последните десетилетия Сърбия страда от корупция, непукизъм и некомпетентност. Тези проблеми са довели до обезценяване на човешкия живот и ценностите.
Имаше повод за недоволство, това беше срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад. Трагедия, при която загинаха 16 души. Но това беше поводът. Защото какво се случва в Сърбия през последните десетилетия – корупция, непукизъм, некомпетентност. Хората виждаха това, но мълчаха. Но с трагедията се повдигна въпроса за обезценените ценности и това накара студентите да излязат на улицата. И сега всички в Сърбия говорят за ценности.
Според Кавчич, протестното движение е насочено срещу корупцията. То цели да върне институциите към нормална работа. Той описва движението като фокусирано върху младото поколение, което желае да остане в родината си. Младите сърби са освободени от „призраците на миналото“ и не се делят по религиозен признак.
Професорът прогнозира, че протестното движение ще спечели на предстоящите избори. Той не вярва, че протестиращите ще се уморят, тъй като обществената подкрепа към тях не намалява. Исканията им вече са по-големи, включително за нови избори.
Не знам. Но, не, не мисля, че протестиращите ще се уморят. Всеки в определен момент се уморява. Знаете, ако изминете стотици километри, това ще ви измори. Но това, което се случва в Сърбия, е, че обществената подкрепа към протестиращите не намалява. В анкетите все повече хора се обявяват в подкрепа на протестите. Така че един ден по улиците може да има много хора, на следващия – по-малко, но после пак улиците ще са пълни с протестиращи. Исканията вече са по-големи. От искания за справедливост, протестиращите вече настояват за нови избори. Управляващите отказват да изпълнят това искане. Но рано или късно, избори трябва да се проведат в Сърбия. И тогава, според мен, ще настъпи промяна. На изборите ще има промяна.
Кавчич подчертава, че образованието е основата на всяко общество и цивилизация. Той инвестира в сръбското образование, за да го спаси от потисничеството. Въпреки че е спряган като наследник на Вучич, Кавчич отрича да е политик. Той вярва, че младите хора ще изготвят списък с кандидати за парламента. Професорът изразява гордост от тях и им възлага надежди.
Аз не съм политик, не знам как да се държа като политик. Но младите хора, които сега са на улицата, ще изготвят списък с хората, които те искат да са в парламента и да ги представляват. Като човек от по-старото поколение, като човек живял през 90-те години, искам да заявя, че изключително много се гордея с тези млади хора. Защото те ми върнаха надеждата и оптимизма.
Професор Кавчич прави равносметка на разпадането на Югославия. Той обяснява отдалечаването на сърбите от Запада с убеждението, че някой друг ще свърши тяхната работа. Сега той смята, че неговото поколение дължи много на младите. Тяхната мисия е да създадат държава, каквато младите искат – държава с необезценени ценности. Кавчич е оптимист за бъдещето на Сърбия и ще продължи да подкрепя младите хора.
Въпросът, който сега, ние, от по-старото поколение трябва да си зададем е, какво можем да направим за нашата страна. Задачата на по-старото поколение Сърбия е, да създадем държава, каквато тези млади хора искат. Държава, в която ценностите не са обезценени. Това, което аз вече искам, е да има държава, каквато нашите деца искат. И за това моята мисия е да продължа да помагам на младите. Но това е мисията на всеки преподавател. И, да, аз съм оптимист за бъдещото на моята страна.
