Проектобюджет 2026: Първият в евро залага дефицит от 3% от БВП и минимална заплата от 620 евро
Министерството на финансите (МФ) публикува проектобюджета за 2026 г., който е първият, изготвен изцяло в евро, залагайки дефицит от 3% от БВП. Предвижда се минималната работна заплата да бъде 620 евро, заедно с поетапно увеличение на пенсионните осигуровки. МФ отчита значителен ръст на приходите по КФП към септември 2025 г., но салдото остава отрицателно, като се очаква компенсация от европейски траншове в края на годината.
Министерството на финансите (МФ) публикува проектобюджета за 2026 година. Този бюджет е първият, който се изготвя и представя изцяло в евро. Едновременно с това МФ обяви и данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към 30 септември 2025 г., предоставяйки кратък анализ на основните бюджетни параметри.
Централен параметър в новия проектобюджет е заложеният бюджетен дефицит. Той е фиксиран на 3% от БВП, което е еквивалентно на 3.649 млрд. евро. За сравнение, очакваният дефицит за настоящата 2025 година възлиза на 6.624 млрд. лева (3.387 млрд. евро). Максималният държавен дълг, който може да бъде взет през 2026 г., достига 10.440 млрд. евро.
Социалните параметри също претърпяват промени. Предвижда се минималната работна заплата (МРЗ) да достигне 620 евро през 2026 г., съобразявайки се с действащите текстове в Кодекса на труда. Здравната вноска остава 8%, запазвайки съотношението 60:40 между работодател и осигурен. Освен това, от 1 януари 2026 г. се очаква увеличение на осигуровките за пенсия с 2 процентни пункта, а допълнителен 1 процентен пункт ще бъде добавен от 2028 г. Общият здравен бюджет е планиран да надхвърли 5.2 млрд. евро, като най-големият дял от тези средства е насочен към болнична помощ и лекарствени продукти.
Публикуването на проектобюджета разкрива и напрежение относно разходната политика. Висшият съдебен съвет (ВСС) е внесъл искане за проектобюджет в размер на почти 1 млрд. евро за 2026 г., включващ 18% ръст на заплатите на магистратите. Това искане е в противоречие с препоръките на Министерството на финансите и Международния валутен фонд за ограничаване на разходите в публичния сектор.
Изпълнение на КФП към септември 2025 г.
Към края на септември 2025 г., приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма възлизат на 59 755,8 млн. лв., което представлява 66,2 % от годишните разчети. Постъпленията показват номинален ръст от 14,8 % (7 721,7 млн. лв.) спрямо същия период на 2024 г.
Данъчните приходи (вкл. осигурителни вноски) формират 81,0 % от общите постъпления по КФП за периода, достигайки 48 405,5 млн. лв. Данъчните приходи нарастват номинално с 14,5 % спрямо септември 2024 г., докато неданъчните приходи отчитат още по-силен ръст от 26,2 %. Министерството на финансите отбелязва, че късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2025 г. е забавило прилагането на мерките за борба със сивата икономика, като очакваният положителен ефект върху приходите предстои да се прояви през четвъртото тримесечие на годината.
Ръст на разходите
Разходите по КФП към септември 2025 г. достигат 65 811,5 млн. лв. На съпоставима база, елиминирайки голяма трансакция от февруари 2024 г., разходите нарастват със 17,4 % (9 746,5 млн. лв.). Основното увеличение се наблюдава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи.
Нелихвените разходи са в размер на 63 000,9 млн. лв., което е ръст от 16,6 % спрямо 2024 г. Капиталовите разходи възлизат на 6 902,0 млн. лв. Лихвените плащания представляват 1 339,2 млн. лв., отчитайки ръст от 443,7 млн. лв. спрямо същия период на предходната година, което се дължи главно на календара за обслужване на държавния дълг.
Бюджетно салдо и фискален резерв
Към септември 2025 г. бюджетното салдо по КФП е отрицателно – 6 055,7 млн. лв. Този дефицит представлява 2,7 % от прогнозния БВП. Салдото се формира от дефицит по националния бюджет (4 354,1 млн. лв.) и дефицит по европейските средства (1 701,6 млн. лв.). МФ очаква през четвъртото тримесечие да постъпят втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост, чийто общ размер надхвърля 4,0 млрд. лв. Тези средства ще компенсират напълно натрупания дефицит по сметките за ЕС средства, подобрявайки текущото салдо по КФП. Фискалният резерв към 30 септември 2025 г. е 16 899,6 млн. лв.
