Проектът на Радев: Политическа метла за статуквото и нов модел на властта

Българската политическа сцена е изправена пред тектонично разместване с официалното навлизане на Румен Радев в партийната надпревара. Анализатори прогнозират, че неговият проект ще помете остатъците от бившите комунисти и ще пренареди радикално електоралната карта. Въпросът кои малки партии ще избере Радев за изборите напролет предполага модел, подобен на този на Симеон Сакскобургготски от 2001 г. Тогава царят използва две номинални формации за регистрация, но при Радев логиката е по-дълбока. Той се стреми към функционална коалиция от фракции и електорални групи.

Изборът на Крум Зарков начело на БСП подсказва, че за социалистите е отредено специфично място. Според някои анализи проектът на Радев на практика ще отстрани остатъка на бившите комунисти от сцената. Други обаче виждат в Зарков мост за включване на носталгичните групи избиратели в новия съюз. Целта е да се избегнат вътрешни дилеми сред червените гласоподаватели дали да останат верни на столетницата, или да изберат новата сила.

Трябва да махнем … еди кои си … пък тогава ще му мислим

Стратегията на Радев се разгръща в няколко посоки. От една страна, той цели да привлече отбранителния популистки национализъм и русофилските среди, които досега гравитираха около „Възраждане“. Лидерът Костадин Костадинов вече усеща заплахата и се бори за политическото си оцеляване. От друга страна, Радев таргетира „колективния Джорджеску“ – огромната група разочаровани и протестно настроени българи, които виждат в него инструмент за „очистване“ на държавата от омразните фигури на статуквото. В този контекст анализатори отбелязват, че много политици палят гняв, но Радев се опитва да предложи реална алтернатива.

Новите развития от февруари 2026 г. потвърждават мащаба на операцията. Румен Радев официално депозира оставката си като президент, а Конституционният съд се събира по спешност, за да реши казуса. Вече е ясно, че Радев ще поведе лично предизборната листа в Пловдив, което е ясен сигнал за директен сблъсък с лидерите на останалите партии. Поради времеви ограничения той няма да регистрира нова партия, а ще използва мандатоносители в коалиция, чието вероятно име е „Нашата България“. Вече се появиха нови политически коментари за неговата доброволна абдикация и влизането му на партийния терен.

Вътрешните трусове в досегашните леви обединения вече са факт. Четири партии напуснаха коалицията „БСП – Обединената левица“, включително формацията на Мая Манолова, което разчиства пътя към новия президентски проект. Радев позиционира себе си като единствената алтернатива на олигархията, визирайки Бойко Борисов и Делян Пеевски, и обвинява ПП-ДБ в „убиване на надеждата“ чрез съвместното им управление с ГЕРБ.

За да успее, платформата трябва да привлече и умерените избиратели в центъра. Това изисква политическо майсторство – съчетаване на европейска реторика с „намигвания“ към радикалната популистка база. Александър Маринов оглавява Изпълнителния съвет на новата формация, опитвайки се да внесе професионализъм в обкръжение, което досега често бе определяно като посредствено.

Сега така трябва да се приказва, пък ние после си знаем…

Дали този сложен политически инженеринг ще доведе до абсолютно мнозинство, или ще остане поредният опит за „рестарт“, зависи от способността на Радев да обедини несъвместими на пръв поглед обществени слоеве под общия знаменател на реваншизма срещу миналото.