Пробив в палеонтологията: Китайски учени определиха възрастта на 86-милионно динозавърско яйце с безпрецедентна точност
Китайски екип датира динозавърско яйце на 86 милиона години чрез новаторски уран-оловен метод, прилаган за пръв път върху крехки черупки. Въпреки че е експериментален и среща известен скептицизъм, подходът може да революционизира разбирането за еволюцията и изчезването на динозаврите.
Методът, известен като карбонатно уран-оловно (U-Pb) датиране, включва използването на лазери за изпаряване на минералите във фрагменти от вкаменени яйчени черупки Снимка: КМГ Снимка: Китайска медийна група
Китайски учени направиха значителен пробив в палеонтологията, като определиха възрастта на динозавърско яйце, открито в планините по поречието на река Яндзъ, на около 86 милиона години. За целта те използват новаторски метод за датиране, който досега никога не е прилаган върху крехки вкаменени черупки.
Откритието, отразено в престижни научни списания като Nature и Science, използва метод, известен като карбонатно уран-оловно (U-Pb) датиране. Технологията, считана за един от най-точните методи в геологията, работи като своеобразен „атомен часовник“. Учените използват лазери, за да изпарят микроскопични частици от минералите в черупката. В получената пара те измерват съотношението между атомите на уран и олово. Тъй като уранът се разпада до олово с предвидима скорост в течение на милиони години, това съотношение разкрива точната възраст на фосила.
Досега палеонтолозите разчитаха предимно на косвено датиране, като определяха възрастта на скалните пластове, в които са намерени яйцата. Този подход обаче дава само приблизителен времеви диапазон.
„Методът е бил използван за определяне възрастта на Земята, на лунната магма и на пещерни скали, но приложението му върху крехко яйце на динозавър е новост. […] Този косвен метод дава само приблизителен времеви диапазон, без достатъчна точност.“
— Джао Би, ръководител на изследването от Института по геонауки в Хубей
Новият подход предлага директно и много по-прецизно датиране. Палеонтологът Гунтупали Прасад от Делхийския университет коментира пред списание Nature, че този метод има потенциала да трансформира областта.
„Той ще премахне несигурността, свързана с възрастта на много фосили.“
— Гунтупали Прасад, Делхийски университет
Въпреки ентусиазма, научната общност подхожда и с известна предпазливост. Критиците посочват, че най-голямото предизвикателство са промените, настъпващи по време на фосилизацията. Процеси като диагенезата могат да променят първоначалния минерален състав на черупката и така да компрометират точността на резултатите.
„Всяко усилие за директно датиране на фосили трябва да докаже, че минералният състав не е бил изменен от диагенетични процеси, тъй като това би довело до неправилно определяне на възрастта.“
— Сузана Мейдмънт, палеонтолог от Природонаучния музей в Лондон
Самият ръководител на изследването Джао Би признава, че работата им е „в голяма степен експериментална“. Резултатите се базират на анализ на само един образец от 15-метров пласт, съдържащ яйца, и предстоят още анализи за потвърждение. Въпреки това, потенциалните ползи са огромни. От над 200 обекта с динозавърски яйца по света, много малко са датирани с висока точност.
Ако методът бъде валидиран и приложен масово, той ще позволи на учените да изградят надеждна хронология на репродуктивното поведение на динозаврите, да разберат по-добре промените в древната околна среда и да намерят нови отговори на загадките около еволюцията и изчезването на тези древни гиганти.
