Пробив в квантовите технологии: Нобелови лауреати променят изцяло компютрите с помощта на българин

Тазгодишните Нобелови лауреати по физика Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис направиха технологичен пробив, който променя изцяло бъдещето на квантовите компютри. Според акад. проф. Николай Витанов, откритието им позволява конструирането на свръхпроводникови кюбити с обикновена литография. Българският учен доц. Боян Торосов е съавтор на основна публикация с един от лауреатите, Джон Мартинис, подчертавайки активното участие на България в тази сфера.

Пробив в квантовите технологии: Нобелови лауреати променят изцяло компютрите с помощта на българин

Снимка: Колаж на Лилия Чалева, Dir.bg

Време за четене: 2 мин. 8 октомври 2025

Откритията на тазгодишните Нобелови лауреати по физика представляват технологичен пробив, който има огромно значение за бъдещето на квантовите технологии. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката акад. проф. Николай Витанов пред БТА. Лауреатите Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис получиха отличието си от Кралската шведска академия на науките.

Проф. Витанов, който е утвърден български учен с множество научни степени, обясни, че лауреатите са успели да съединят двата свята – на микро и макро. В резултат те са получили структури, които могат изцяло да променят начина, по който функционират съвременните компютри и да повлияят развитието на суперкомпютрите. Тримата учени имат ключова роля за разработването на физическата основа на тази технология.

„Те откриха и конструираха двете структури на основата на така наречените Джоузефсонови съединения, които позволяват с обикновена литография, с която се правят платките в съвременните компютри, да конструират съединения, представляващи свръхпроводникови кюбити“

— проф. Витанов, Заместник-министър на образованието и науката

Той подчертава, че именно тези свръхпроводникови кюбити са в основата на съвременните квантови компютри, разработвани от гиганти като IBM, Google и Amazon. Пробивът се състои в това, че са създадени структури, които показват квантови ефекти при размери, които не се предполагаше, че могат да бъдат постигнати.

„Големият им принос беше, че това го правят върху платки, които приличат на платките на класическите компютри. Нещо постижимо, нещо възпроизводимо и никой не очакваше да има точно такива ефекти“

— професорът

Откритието им, присъдено „за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, позволява заместване на материалите в съвременните интегрални схеми със свръхпроводници.

Българският научен принос към тези световни разработки е значим. Доц. Боян Торосов, един от ръководителите на Центъра за квантови технологии във Физическия факултет на Софийския университет, е съавтор на основната скорошна публикация на Джон Мартинис – един от тримата Нобелови лауреати. Доц. Торосов работи и в Института по физика на твърдото тяло при БАН, което демонстрира международно признание и сътрудничество на български учени.

Центърът за квантови технологии се ръководи от проф. Витанов. В него работят между 25 и 30 млади учени – студенти, докторанти и постдокторанти, повечето от които са под 30 години. Техните основни занимания са квантовите компютри, но също така и квантови сензори и квантови симулации. Активната научна среда в България показва, че страната има съществен принос в разработката на тези ключови за бъдещето технологии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *