Пробив в астрономията: Учени наблюдават формирането на пръстени около леденото тяло Хирон в реално време
За първи път астрономи наблюдаваха система от четири пръстена в процес на формиране и еволюция около леденото тяло Хирон, част от класа „кентаври“. Сравнявайки данните от 2011 г. до 2023 г., учените установиха, че пръстените се развиват в реално време. Откритието подчертава, че образуването на пръстени е универсален процес, възникващ и около малки небесни обекти.
Снимка: Celestia Team/Wikimedia Commons/GNU General Public License
Астрономи постигнаха научен пробив, като за първи път наблюдаваха система от пръстени в процес на формиране и еволюция около леденото небесно тяло Хирон. Резултатите от проучването са публикувани в списание „Астрофизикъл джърнъл летърс“.
Хирон, който се движи в орбита около Слънцето в пространството между Сатурн и Уран, е обект от класа „кентаври“. Тези тела населяват външната част на Слънчевата система между Юпитер и Нептун и проявяват характеристики както на астероиди, така и на комети. Официално наречен „(2060) Хирон“, обектът е с диаметър от около 200 километра и завършва една обиколка около Слънцето за приблизително 50 години. Кентаврите се състоят основно от скали, воден лед и сложни органични съединения.
От откриването си през 1977 г. Хирон е наблюдаван периодично. От години астрономите знаят, че той е заобиколен от някакъв вид материал, но сега за първи път получават ясни доказателства за еволюираща пръстенна система.
Новата система около Хирон се състои от четири пръстена и дифузен материал. Три от пръстените са плътни и се намират на разстояние между 273 и 438 километра от центъра на тялото, докато четвъртият е разположен на около 1400 километра. Пръстените вероятно са съставени главно от воден лед, смесен с малки количества скално вещество, подобно на тези на Сатурн.
За нуждите на настоящото изследване учените са използвали телескоп от обсерваторията „Пико дос Диас“ в Бразилия, за да получат най-добрите данни през 2023 г. Те са комбинирали тези данни с по-ранни наблюдения от 2011, 2018 и 2022 г., използвайки метода на звездното затъмнение.
Сравняването на данните от различните наблюдения на Хирон показва значителни промени в системата от пръстени. Тези промени са явно доказателство, че структурите се развиват в реално време, според Кристиан Лучано Перейра от Националната обсерватория в Бразилия и водещ автор на изследването.
„Това ни предоставя рядката възможност да наблюдаваме как възникват и се променят подобни структури“
— Кристиан Лучано Перейра, Национална обсерватория в Бразилия
Хирон периодично проявява активност, характерна за кометите, като изхвърля газ и прах в космоса. През 1993 г. обектът дори е демонстрирал малка опашка.
Хирон има четири пръстена, което го поставя в малката група на малките небесни тела с такива системи. От 2014 г. астрономите откриват, че освен четирите големи външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), някои от по-малките обекти също разполагат с пръстени. Други подобни обекти са кентавърът Харикло и ледените тела отвъд Нептун – Хаумея и Куаоар.
„Това е еволюираща система, която ще ни помогне да разберем динамичните механизми, управляващи създаването на пръстени и спътници около малки тела“
— Брага Рибас, Федерален технологичен университет в Парана
Екипът от бразилски, френски и испански изследователи подчертава, че откритието има огромно значение за разбирането на Слънчевата система.
„Това разнообразие ни напомня, че образуването на пръстени не е характерно само за големите планети. Говорим за универсален процес, който може да се случи навсякъде, където съществуват подходящи условия“
— Кристиан Лучано Перейра
Изследването доказва, че образуването на пръстени е универсален процес, а не само характеристика на големите планети. Наблюдаването на формирането и еволюцията на пръстените около Хирон предоставя рядка възможност за изучаване на динамичните механизми, които управляват създаването на такива структури около малки небесни тела.
