Признаването на Палестинска държава: Надежда или празни думи за жителите на Газа?

Международното признание на палестинската държава предизвиква значителни дебати на световната сцена, като мнозина го определят като началото на края на конфликта в Близкия изток. За хората в Газа обаче, тези развития често звучат като празни думи. В анклава, който е опустошен от близо две години война, основният приоритет на населението е оцеляването. Ежедневно палатковите лагери се разширяват заради продължаващата офанзива.

През септември 2025 г., множество западни държави, сред които Великобритания, Канада, Австралия, Франция, Люксембург, Малта, Монако, Андора, Белгия, Португалия и Сан Марино, официално признаха палестинска държава. Това координирано международно усилие е насочено към засилване на международния статут на Палестина и увеличаване на възможностите ѝ да търси отговорност от Израел за окупацията. Към 2025 г. общият брой на страните, признали Палестина, достига 143 от 193 държави членки на ООН, като се отбелязва нарастване и сред западните държави, което е нова тенденция.

Въпреки тези дипломатически успехи, за жителите на Газа ситуацията остава трагична. Адиб Абу-Халид, разселен от град Газа, споделя: „Може да ни признаят 100 държави – няма значение. Искаме само войната да свърши. Живеем в глад, в палатки, без покрив, без достойнство.“

По данни на здравното министерство в Газа, над 65 хиляди души са загинали, като половината от тях са жени и деца. Израел твърди, че се цели само в Хамас, но мнозинството от жертвите са цивилни. Най-сериозна е офанзивата в град Газа, където израелската армия засили ударите си, което доведе до разрушени блокове, затрупани болници и блокирани хуманитарни коридори.

Махмуд Ал-Раи, разселен от Бурейдж, изразява същото отчаяние: „Дори целият свят да ни признае – те искат да ни унищожат. Умираме бавно. Никой не ни признава наистина.“ Според израелски данни, над 500 хиляди души са напуснали Газа Сити от началото на септември.

Важно е да се отбележи, че признаването на палестинска държава към момента не води до прекратяване на военните действия и окупацията в Газа. Израел и САЩ продължават да отхвърлят признаването на Палестина, което допълнително усложнява мирния процес.

Мурат Банат, също разселен от Бурейдж, обобщава настроенията сред хората: „Светът ни гледа като сериал – епизод след епизод. Не искаме помощи. Искаме да живеем като всички останали. Да се върнем по домовете си, децата ни да учат, да работим.“

Международният натиск върху Израел расте, като някои експерти вече говорят за геноцид. Тел Авив отхвърля тези обвинения, настоявайки, че Хамас използва цивилните като жив щит. Независимо от дипломатическите промени и нарастващото международно признание, реалността за хората в Газа остава една – продължаваща война и борба за елементарно оцеляване.