Призиви за национална почит към Брижит Бардо предизвикват политически дебат във Франция
Френският десен политик Ерик Сиоти настоява за национална почит към Брижит Бардо, но предложението среща съпротива от левицата. Бардо, икона на френската култура, е и поляризираща фигура заради своите политически възгледи и осъждания за расова омраза. Дебатът поставя въпроса за критериите за национално признание във Франция.
Брижит Бардо КАДЪР: Екс/@ici_officiel
Френският десен политик Ерик Сиоти настоява за национално отдаване на почит в памет на легендарната актриса Брижит Бардо. Предложението му обаче среща остра съпротива от левите партии. Сиоти, лидер на UDR, стартира петиция, която вече е събрала над 23 000 подписа. Към понеделник следобед броят на подписите надхвърля 9000, което показва продължаващ интерес. Той призовава президента Еманюел Макрон да организира държавна церемония.
Сиоти подчертава, че „Франция дължи почит на своята Мариана“, напомняйки, че Бардо е била избрана за лице на символа на френската свобода през 60-те години. Президентът Макрон определи Бардо като „легенда на века“, символ на свободния дух. Можете да прочетете повече за позицията на президента в статията „Президентът Макрон: Брижит Бардо е френска същност и вселенски блясък“. В отговор на кончината ѝ, Société Protectrice des Animaux, най-старата френска организация за защита на животните, отдаде почит на Бардо като „иконична и страстна фигура за каузата на животните“.
Лидерът на социалистите Оливие Фор обаче е категоричен, че националните почести са запазени за личности с „изключителни заслуги към нацията“. Той признава Бардо като филмова икона, но и като фигура, „отказала се от републиканските ценности“. Фор припомни, че актрисата е осъждана пет пъти за подстрекаване към расова омраза. Брижит Бардо умира на 28 декември 2025 г. в дома си „Ла Мадраг“ в Сен Тропе, в присъствието на съпруга си Бернар д’Ормал. Последните ѝ думи към съпруга ѝ са били трогателното „Пиу-пиу“.
Брижит Бардо, участвала в близо 50 филма, става световноизвестна с лентата „И Бог създаде жената“ от 1956 г. През 1973 г. тя се отказва от киното, посвещавайки се на защитата на животните. До края на живота си тя остава активна в работата на фондацията си, призовавайки например за забрана на лов на елени. Последният ѝ публичен апел, публикуван ден преди смъртта ѝ, е за осиновяване на доберман на име Урфе, страдащ от тежък артрит.
Въпреки това Бардо остава поляризираща личност. Нейните крайнодесни симпатии и изказвания срещу мюсюлмани и жители на Реюнион предизвикват тежки критики. Депутатката от Зелените Сандрин Русо коментира:
Да бъдеш трогнат от съдбата на делфините, а същевременно да си безразличен към смъртта на мигранти в Средиземно море – каква степен на цинизъм е това?
Кметът на Ница Кристиан Естрози вече обяви, че градът ще кръсти „емблематично място“ на името на Бардо. Във Франция съществуват различни форми на национално почитане. По-вероятен вариант за Бардо би бил публичен поклон, подобен на този за рок звездата Джони Холидей през 2017 г. Не всички в левицата са против тази идея.
Близка приятелка на Бардо, Уенди Бушар, сподели, че актрисата не се е интересувала от медали и церемонии. Журналистът Стивън Белъри също потвърди, че Бардо е искала по-просто и интимно погребение, в дома ѝ „Ла Мадраг“. Въпреки това, погребението ѝ ще се състои на 7 януари в църквата „Нотр Дам дьо л’Асомпсион“ в Сен Тропе, като ще бъде излъчвано на екрани из целия град.
