Призив за нов български и европейски прагматизъм след събитията във Венецуела

След скорошните събития във Венецуела и последвалата военна операция на САЩ, възниква остър въпрос за българския и европейския интерес. Реакциите на държави и отделни личности са противоречиви, без единна оценка, базирана на независими принципи. Позициите се определят от разбирането за собствения интерес и полза.

Като ключов извод от тези събития се налага осъзнаването, че държава може да бъде защитена само като част от силен икономически и военен съюз. За България това е безалтернативно членството в Европейския съюз. В условията на все по-разхлабен евроатлантизъм, ЕС е изправен пред съдбоносен избор.

На 3 януари 2026 г. САЩ извършиха военна операция „Абсолютна решимост“ срещу Венецуела. Тя включваше ракетни удари по военни бази, нефтопреработвателни заводи, парламента и мавзолея на Уго Чавес в Каракас. Президентът Николас Мадуро и съпругата му бяха заловени от американски специални части и транспортирани в САЩ, където ще бъдат съдени за „наркотероризъм“.

Операцията беше потвърдена от Доналд Тръмп, който заяви, че е продължила 2 часа и 20 минути с участието на над 150 самолета. Ударите са насочени към стратегически ресурси като нефт и полезни изкопаеми, което подчертава икономическия мотив на действията. Тази операция беше предшествана от прехвърляне на американски войски и самолети към бреговете на Венецуела още на 23 декември. Федералното управление по гражданска авиация на САЩ издаде забрана за полети във въздушното пространство на Венецуела.

Международните реакции бяха остри. Русия поиска разяснения от САЩ, определяйки действията като посегателство срещу суверенитета. Колумбийският президент Густаво Петро обвини САЩ в ракетни бомбардировки и поиска заседание на Съвета за сигурност на ООН. Кубинският президент Мигел Диас-Канел нарече действията на Тръмп „държавен тероризъм“.

С риск да си навлека либерален гняв ще кажа, че това е единствено здравата и единствено правилната позиция. Нещо повече – винаги е било така и винаги така ще бъде.

Авторът подчертава, че два са големите императива за България: суверенитетът и икономическата полза. Той подкрепя действията във Венецуела, тъй като очаква те да доведат до ниска цена на бензина на пазарен принцип. Вижда агресията в Украйна като заплаха за буферната зона между България и Русия.

ЕС има избор: да продължи като „безопасна игла“ във военно отношение, социален дом и туристическа дестинация, или да се промени. Хищниците, независимо дали са приятели или противници, разчитат на сегашната инерция.

Алтернативата е ЕС да се върне към здравите основания на производствения капитализъм. Това включва гарантиране на енергийна сигурност и индустриална мощ. Ситуацията с Мадуро показва промяна в международните отношения. Европа трябва да възстанови инстинкта си на хищник, откривател и покорител. Тя трябва да използва човешките и материалните ресурси на света в своя полза. Изграждането на военна мощ е необходимо за гарантиране на сигурността на икономическата експанзия. Това не е по-различно от действията на САЩ, Китай и Русия. Европа трябва да преосмисли позицията си.

В противен случай, Европа ще продължи да наблюдава как великите сили налагат своята воля, докато тя се занимава с „истинските“ проблеми – кое извращение да нарече право, на кого да забрани да произвежда и на кое племе в Африка да даде пари за демокрация.