Приютът в Леденик посрещна тъжни празници без своя благодетел Христо Атанасов

Около 20 обитатели на приюта в село Леденик, включително две майки с малки деца, прекараха първите си празници без Христо Атанасов. 67-годишният мъж, който в продължение на 30 години беше опора за нуждаещи се, почина внезапно на 29 ноември.

Христо Атанасов си отиде от този свят след аневризма. Новината беше потвърдена от кмета на село Леденик, Антон Кръстев. Неговите двама синове поеха дейността на фондацията. Кметът на селото увери, че социалните служби и „Закрила на детето“ оказват пълно съдействие. Целта е настанените да презимуват спокойно.

В зората на демокрацията, Христо Атанасов превърна бивша ветеринарна лечебница в приют. Той безкористно предоставяше подслон на сираци, бездомни и бивши затворници. Живееше с тях, готвеше им и им осигуряваше медицинска грижа за своя сметка. Буквално е спасявал животи.

За своите добри дела, през 2007 г. Христо Атанасов беше удостоен с приза „Достоен българин“. Това отличие е част от кампания на „24 часа“. Той е подкрепял нуждаещи се в продължение на 35 години. Осигурявал е храна, подслон и работа на цели семейства.

Въпреки че приютът не е бил официално регистриран, броят на приютените от него хора достига близо хиляда. Информацията е от страницата „Христо Атанасов и Приютът в с.Леденик“ във Facebook. Там опечалени споделят своите спомени. Той е работил рамо до рамо с тях. Бил е безкраен извор на вдъхновяващи истории.

Заради своята щедрост, Христо Атанасов няколко пъти е фалирал в бизнеса си. Въпреки това, той никога не е спирал благотворителната си дейност. Осигурявал е храна, ремонтирал е помещения и дори е строил къщи за бездомни. Приемал е младежи, напускащи социални домове. Помагал им е да завършат образование и да си намерят работа. Стотици са оцелели благодарение на неговата всеотдайност.

„Никога не сме имали оплаквания от тези хора. Скромно си живеят, той си ги държеше, но оттук нататък как ще бъде, не знам. Все още има някаква инерция останала като структура, като добро поведение, всеки да си знае мястото и до къде му се простират възможностите, но докога ще продължи? Следим нещата, но още няма 40 дни откак бай Христо почина“, казва кметът.

Кметът Антон Кръстев подчертава, че целта е хората да не останат без покрив през зимата. Засега приютът разполага с храна и дърва за отопление. Повечето обитатели работят в комуналните услуги във Велико Търново. Те имат редовни договори и осигурен доход.

„Най-лошото знаете ли кое е? На погребението в Търново не дойде никой. Нито от общината, нито социалните, нито от военните, нито граждански организации. Бяха само неговите хора и няколко близки, а пък е помагал на всички“, огорчен е местният управник.

Христо Атанасов е познал трудностите от малък. Родителите му били миньори. Едва 9-годишен, той остава с баба си. След казармата работи четири години в мина. По-късно се премества във Велико Търново. Започва работа като боклукчия. Там за първи път се сблъсква с хора в нужда. Те белязват живота му. Когато започва частен бизнес, първите му работници са именно тези несретници, които той приема като свое семейство.