Привилегии за чиновници: 200 млн. лв. и високи заплати на фона на дебат за осигуровките
Коментар разглежда неравнопоставеността между държавните служители и частния сектор. Държавата поема 100% от осигуровките на чиновниците, чиито заплати са вече високи. Това изкривява пазара на труда и струва 200 млн. лв. на хазната. Дебатът за реформа и справедливо разпределение на осигурителната тежест се засилва.
Пари Снимка: Архив
„Коментар на седмицата №3“ разглежда дългогодишната неравнопоставеност между държавните служители и частния сектор. Този коментар е сред най-четените, с близо 47 000 прочитания. Основен акцент е разпределението на осигурителната тежест. В България държавата поема 100% от осигуровките на своите служители. В същото време, в частния сектор тежестта се разпределя 60:40 между работодател и работник.
Преди години тази привилегия е била оправдавана с ниските заплати в държавната администрация. Целта е била привличане на кадри. Днес обаче ситуацията е различна. По данни на националната статистика, средната брутна заплата в сектор „Държавно управление“ е близо 3100 лв. през третото тримесечие на 2025 г. Това е с 21% повече от средната заплата за страната. Заради неплащането на осигуровки, нетната заплата на държавните служители е с около 40% по-висока от средната.
Това положение води до статистическо изкривяване. То затруднява сравнението на заплатите и намалява прозрачността на пазара на труда. Общественото недоволство расте, особено при предложения за вдигане на осигуровките за работещите. Премахването на тази привилегия би довело до спестяване на 200 милиона лева на база 2024 г., според Фискалния съвет.
Анализът на Фискалния съвет не включва всички случаи. Изчисленията обхващат държавните служители, включително в съдебната система. Ако бъдат включени полицаите и военните, спестяванията ще са много по-високи. Неплащането на осигуровки засяга и МВР, службите и армията. Исторически тези структури са били нископлатени. Привилегии като неплащане на осигуровки и ранно пенсиониране са целяли да привлекат кадри. Днес обаче заплащането в съдебната власт и МВР е адекватно. Ранното пенсиониране и изплащането на 20 заплати при напускане вече нямат логика.
Осигурителните вноски за служителите в МВР, службите и армията са значително по-високи. Фискалният съвет ги изчислява на 73.3% от брутната заплата. Те изцяло тежат на бюджета. Ранното пенсиониране в МВР е 10 години по-рано. Изискваният стаж е с 13 години по-нисък. Това води до много работещи пенсионери. Решението включва ограничаване на ранното пенсиониране и по-ниски осигурителни ставки по общия ред.
Проблемът не е само в осигуровките. Съществуват огромни различия в заплащането и прекомерна заетост в публичния сектор. Разходите за заплати са рекордни. В същото време някои институции протестират срещу ниски заплати. България е рекордьор по разходи за правосъдие и вътрешен ред в ЕС. Това е преди последните увеличения на заплатите през 2025 г. и планираните за 2026 г. Необходима е обща политика по заплащане в бюджетния сектор. Тя трябва да включва въвеждане на швейцарско правило за заплатите, подобно на пенсиите. Общественият сектор наброява над 672 хиляди души. В частния сектор са наети под 1.9 милиона. Това е прекалено висок брой държавна заетост. Броят се запазва, въпреки значителния спад на населението.
Правителството прие Бюджет 2026. От 1 януари 2026 г. се предвижда ръст на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Минималната работна заплата за 2026 г. ще бъде 1213 лв. (620,20 евро). Това е повишение с 12,6% спрямо 2025 г. Пенсиите ще бъдат увеличени с 7,6% по швейцарското правило от 1 юли 2026 г. Това ще се финансира от по-високите осигурителни вноски.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага замразяване на разходите за заплати в администрацията. Те предупреждават, че по-високите данъци върху труда могат да стимулират сивата икономика. АИКБ настоява държавните служители да започнат да плащат осигуровки за своя сметка, както в частните фирми. Това трябва да стане при запазване на размера на нетните възнаграждения. Работодателите искат пенсиите през 2026 г. да бъдат повишени само с инфлацията, а не по швейцарското правило. Председателят на КНСБ Пламен Димитров заявява, че повишаването на вноските ще донесе около 1,2 млрд. евро допълнителни приходи. Те ще покрият увеличението на пенсиите. ДСБ критикува, че разходите по КФП надхвърлят 43% от БВП, което нарушава закона.
