Природните бедствия в България: 112% ръст и основен човешки фактор
През 2023 г. природните бедствия в България са нараснали със 112%, като над 90% от пожарите се дължат на човешка небрежност или умисъл. Климатичните промени усилват разпространението на огъня, а изгорялата растителност допълнително повишава риска от наводнения. В борбата с бедствията се включват и нови технологии, като приложение с изкуствен интелект, което локализира възникващи пожари чрез сателитни и дронови данни в реално време.
Климатичните промени значително усилват природните бедствия, но вината за опустошителните последици в България често не е само в климата. Човешкият фактор, немарливостта и липсата на превенция остават основните предпоставки за възникването и тежестта на кризите. Статистиката от 2023 г. показва тревожен ръст: страната преживява 112% повече природни бедствия спрямо предходната година. Най-голям дял имат наводнения, бури, сурови зимни условия и горски пожари.
Пожарният сезон и човешката небрежност
През изминалия сезон България е регистрирала 28 000 пожара, опустошавайки десетки хиляди площи само за няколко месеца. Пожароопасният сезон е започнал по-рано – в края на юни, и е продължил до края на септември, водейки до значителен брой произшествия почти всеки ден.
„Тази година пожароопасният сезон започна малко по-рано – краят на юни и на практика продължи до края на септември, тоест ние почти всеки ден имахме значителен брой произшествия“
— гл. ком. Александър Джартов
Експертите са категорични, че над 90% от пожарите са причинени от човека, независимо дали поради немарливост или умисъл. Климатичните промени обаче усилват разпространението им. Юни и юли са се характеризирали като едни от най-сухите лета може би за последните 50 години.
„Изминалото лято беше едно от топлите лета, може би не толкова топло, колкото миналата година, но това, с което се характеризира, предимно юли и юни месец, че беше едно от най-сухите лета може би за 50 години назад“
— доц. Лилия Бочева, НИМХ
Липсата на валежи през трите месеца, съчетана с изключително висока и буйна растителност, непочистени дворове и прилежащи към населените места площи, както и силният вятър, създават перфектни условия за бързото разрастване на огъня. За борба с натрупването на горивна листна маса, в други държави вече се експериментира с използването на животни, например кози.
Връзката Пожар–Наводнение
Пожарите пряко корелират с последващия риск от наводнения. Когато растителността изгори, тя губи способността си да задържа водата, паднала вследствие на дъжда, по същия начин, както когато е жива.
„Когато имаме изгоряла растителност, тя вече не успява да задържа водата, която пада вследствие от дъжда по същия начин, по който когато е жива тази растителност“
— гл. ком. Александър Джартов
Освен това, валежите често са концентрирани. В повечето случаи месечните суми на валежите падат в рамките на ден-два. За толкова кратко време това не допринася за напълване на язовири и реки, а напротив – създава условия за ново бедствие.
„В повечето случаи, когато говорим за месечни суми на валежите, много често те са в рамките на ден-два. За такова кратко време обикновено то не допринася за напълване на реките и язовирите ни, а по-скоро създава повече проблеми и условия за ново бедствие“
— доц. Лилия Бочева, НИМХ
По време на големите наводнения по Южното Черноморие, в с. Кости е засечен абсолютният максимум на валежи, откакто се извършват измервания в страната. Въпреки тези екстремни количества, при бедствието в Елените е ясно, че без намесата на човека, последиците вероятно не биха били толкова тежки.
Технологиите в борбата с огъня
Климатът не може да бъде овладян, но последствията могат да бъдат смекчени чрез намаляване на предпоставките за бедствия. През 2023 г. обявените бедствени положения, свързани с наводнения, са се увеличили с 62,5%, а тези, свързани с горски пожари – с 85,7%. Бедствията са засегнали 88 общини, като най-силно пострадали са областите Варна, София и Враца.
В помощ на превенцията се включват и новите технологии. Разработено е приложение с изкуствен интелект (ИИ), което използва невронни мрежи, за да разпознава изображения на пожари и да предупреждава в реално време.
„Приложението работи с пространствени данни от природни бедствия, по-конкретно горски пожари, обработват данни, които могат да дойдат в реално време от сателитни мисии, които са например сателитните мисии на Сантинел, могат да дойдат и от дронове“
— Любена Начева-Григорова, асистент във Висше училище по Телекомуникации и пощи
Благодарение на тази система, възникващите пожари ще могат да бъдат локализирани навреме, което е ключово за ефективната борба с бедствията.
