Припомняме си 81 години от Кървавата Коледа във Вардарска Македония
Днес се навършват 81 години от Кървавата Коледа във Вардарска Македония. Хиляди българи са били избити без съд и присъда. В столичния храм „Св. Николай Софийски“ беше отслужена панихида в памет на жертвите.
Снимка: БГНЕС
Днес се навършват 81 години от трагичните събития, известни като Кървавата Коледа или Кървав Божик. Те са се случили във Вардарска Македония в нощта на 6 срещу 7 декември 1945 г. В столичния храм „Св. Николай Софийски“ беше отслужена панихида в памет на жертвите.
В Титова Югославия хиляди хора са били избити без съд и присъда. Тяхното „престъпление“ е било, че са се определяли като българи. Сред жертвите са били общественици, учители, свещеници и обикновени граждани. Броят на загиналите остава неизвестен и до днес, но се смята, че те са били много.
По повод годишнината, освен панихидата, на храма „Св. Николай Софийски“ беше открита и паметна плоча. На церемонията присъстваха редица общественици и политици. Прочетен бе и адрес от държавния глава Румен Радев.
Проф. Георги Николов, председател на Националния македонски институт, заяви:
Днешният ден е тъжен повод да почетем паметта на хиляди загинали българи македонски българи и отгоре на високо това, което е станало преди 45 години за съжаление не е спряло и досега. Отделни хора с българко самосъзнание са непрекъснато нападани, физически, тормозени.
Журналистката Милена Милотинова подчерта, че:
Тези събития са една мрачна страница от историята, но историята трябва да се знае и да се помни, защото историята винаги има рефлекси и върху днешния ден.
„Кървавата Коледа“ е била част от по-широка кампания на политически терор в рамките на Социалистическа република Македония. Тя е била насочена срещу всички лица с изразено българско самосъзнание. Според изследванията, основният пик на репресиите е бил около 6-7 януари 1945 г. Тогава в Скопие и Щип избухват войнишки бунтове. Последвали са масови арести и екзекуции на офицери, интелигенция, свещеници и местни първенци.
Български медии и исторически изследвания посочват, че по нареждане на Тито са избити над 1200 души с българско самосъзнание. Списъците с жертвите са били предварително подготвени. Жертвите са били от множество селища. Сред тях са Скопие, Велес, Куманово, Битоля, Щип, Беровско и района на Галичица. Целта на кампанията е била ускоряване на процеса на „македонизация“. Това е означавало изграждане на отделна македонска национална идентичност чрез репресии.
Историците подчертават, че тези събития не са еднократен акт. Те са начало на по-продължителни репресии. Включват арести, затвори и лагери. Те засягат хиляди семейства през 40-те и 50-те години. Темата дълго време е била табу в комунистическа Югославия. Започва да се изследва по-подробно едва след 90-те години. Това става възможно с отварянето на част от архивите.
В последните месеци темата за македонските българи отново е актуална. Това се случва в контекста на продължаващите спорове между София и Скопие. Те са свързани с правата на хората с българско самосъзнание в днешна Северна Македония.
