Принц Хасан бин Талал: Надграждането върху познанието е ключ към бъдещето

Принц Хасан бин Талал от Йордания, 42-ри потомък на пророка Мохамед и един от най-влиятелните мислители в Близкия изток, подчертава необходимостта от надграждане върху познанието за изграждане на бъдещето. В интервю от Аман, принцът разяснява своите концепции за „управляемост“ и „трансхуманност“, призовавайки за хуманност, която прескача граници, държави и религии.

„Трябва да надграждаме върху познанието, за да изградим бъдещето“, заявява принц Хасан, описвайки региона като „Левант“ – Източното Средиземноморие. Той е патрон на десетки организации и инициативи, посветени на мира, науката и екологията, и съавтор на доклад на ООН за нов глобален хуманитарен ред. Принцът е известен и с разнообразните си интереси – играе поло, пилотира хеликоптер и има черен колан по таекуондо.

Разговорът с Бойко Василев от БНТ започва с темата за Газа. Принц Хасан изразява дълбока загриженост за страданието на населението и критикува „некрополитиката“ в региона, където хората нямат значение. Той описва ситуацията като „шведска маса от некрофилски политики“, които тласкат милиони към екстремизъм и насилие.

Принцът отбелязва, че Палестинската администрация е готова да признае суверенна израелска държава, ако Израел предприеме ефективни стъпки за прекратяване на окупацията. Той критикува „политиката на жестовете“ и призовава за конкретни действия, водещи до стабилен Левант. „Имаме нужда от повече съдържание, което води към край на бойните действия“, казва той.

Принц Хасан бин Талал е бил наследствен принц на Йордания между 1965 и 1999 г., но е отстранен от престолния ред от брат си, крал Хусейн, малко преди смъртта му. Въпреки това, той продължава своята активна дейност като влиятелен мислител и дипломат, посветен на диалога и мира в региона. Съпругата му е принцеса Сарват аль-Хасан, дъщеря на пакистански политик.

Относно мирния процес, принцът припомня, че в миналото Израел е бил част от инициативата „Син мир“ за сътрудничество по водните ресурси. Той подчертава, че „държава, която не спазва правилата, не може да се фокусира върху клъстера вода–енергия–храна–дървесина–екосфера“.

Принцът цитира думите на папа Лъв, че живеем в „промяна на епохата“, а не просто в епоха на промяна. Той призовава за „дипломация, основана на диалога, а не на силата“, и за връщане към значението на човека и човешкото достойнство, както и към правото на уважение (R2R). Той поставя въпроса за териториалността, идентичността и миграцията като предизвикателства, които изискват трансгранични решения. „Без взаимност няма регионално сътрудничество и обща стабилност“, подчертава той.

Принц Хасан, който през 60-те години е изучавал иврит с надеждата да разговаря с Другия, вярва, че диалогът трябва да се води със смирение и чиста съвест в името на регионални общи блага. Той дава пример с инициативата „Син мир“, подкрепена от Женевския университет и швейцарското правителство, която обучава млади хора от различни държави в региона.Кардинал Пиербатиста Пицабала също акцентира върху отсъствието на мир в Газа, което съвпада с тревогите на принц Хасан.

Принц Хасан подчертава, че всички религии са единни в етиката на човешката отговорност. Той призовава за „Обединени хора“ вместо само „Обединени нации“, вдъхновен от свои приятели от Индия. Той се надява на продължаващи срещи с християнски и еврейски мислители, за да превърнат мъдростта в практически стъпки. Израелският посланик Йоси Леви Сфари също изразява надежда за мир, но го свързва с края на контрола на Хамас.

Урокът от историята според принца е, че конфликтите се повтарят по 35-ия меридиан на изток – линия, която разделя високите технологии от минералните ресурси. Той критикува фокуса върху притежанията вместо върху хората, питайки: „Къде е съчувствието към 300 милиона души в Леванта?“ Той изтъква, че националният интерес днес е по-важен от светостта на живота, което води до трагедии като тези в Газа.

Като пряк потомък на пророка Мохамед, принц Хасан вярва, че моралната отговорност на лидерите е да живеят според завещаното, следвайки „златното правило“: „Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб.“ Той изразява надежда, че човешкото достойнство ще надделее над войната и конфликта, макар да признава, че мирът остава труден, но реалистичен. „Да донесеш мир изисква смирение да живеем в истина и смелост да прощаваме“, заключава той, но предупреждава, че това не може да бъде постигнато чрез доминация или наложен мир.

За принца, бъдещето на Леванта и Балканите зависи от културен обмен, фокусиран върху човешкото достойнство, а не върху газопроводи и търговски маршрути. Ако Средиземноморието се превърне в „море на смъртта“, това ще подхрани екстремизма. Той призовава за незабавни действия като „хора с хора“, за да се избегне това.