Приет е първият евробюджет: Договореност между правителство, синдикати и работодатели за Бюджет 2026

Правителството, работодателските организации и синдикатите постигнаха съгласие по основните параметри на Бюджета за 2026 година. Този бюджет е исторически, тъй като е първият, изготвен изцяло в евро, в контекста на присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. След спешни срещи и преговори, редица спорни точки бяха изгладени, а процедурата по приемане на бюджета беше рестартирана.

Един от ключовите компромиси е предложението за максимален осигурителен праг от 2300 евро (4500 лева), което е увеличение спрямо сегашните 4130 лева. Отпадат планираните увеличения на осигурителната вноска с 2 процентни пункта и на данъка дивидент до 10%. Също така, няма да бъде въвеждан софтуерът за продажбите на търговците (СУПТО).

Значителни промени са договорени и по отношение на доходите в държавната администрация. Отпада автоматизмът при заплатите, а увеличението на възнагражденията в обществения сектор ще бъде 10%, вместо първоначално предложените 5%. Това включва служителите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Образование“, чиито заплати вече няма да са обвързани със средната брутна работна заплата.

За да се компенсират тези отстъпки и да се запази бюджетният дефицит от 3%, правителството е намерило почти 1,5 милиарда евро. Част от средствата ще дойдат от свиване на капиталовата програма с 450 милиона евро по национално финансиране и 300 милиона евро по фондови програми на ЕС. Разходите по бюджета се очаква да достигнат 40.1% от БВП.

Министърът на финансите Теменужка Петкова коментира постигнатото съгласие:

Днес можем да кажем, че синдикати, бизнес и правителство постигнахме съгласие по основните параметри по проекта на бюджет за 2026 година. По отношение на политиката по доходите – постигнахме съгласие, на първо място, че се отвързва, така да се каже, заплатите в определени сектори – това са „Сигурност“ и „Отбрана“, от средната брутна работна заплата. Прилага се обща политика по доходите, която е 10% за всички в обществения сектор.

Тя допълни и за намаленията:

Направихме необходимата оценка и това, което успяхме да постигнем и да се договорим, е намаляване на капиталовата програма с 450 милиона евро по отношение на националното финансиране и с 300 милиона евро по отношение на предвидените капиталови разходи по фондови програми на ЕС. Разходите са в 40.1% от БВП.

Работодателите изразиха задоволство от постигнатите договорености, особено по отношение на запазването на данъчно-осигурителния модел.

Доволен съм, че в толкова кратки срокове успяхме да защитим и да се договорим по ключови за бизнеса, работодателите и работещите в нашите предприятия хора. Радвам се, че със синдикатите, като никога, успяхме да намерим толкова допирни точки. Успяхме да постигнем максималното и да направим доста по-добър и балансиран бюджет.

заяви Кирил Домусчиев от КРИБ. Румен Радев от АИКБ благодари за обществената подкрепа, а Васил Тодоров от БТПП подчерта важността на спазването на предизборните ангажименти.

Въпреки общото съгласие, остават нерешени въпроси. Любослав Костов от КНСБ посочи, че субсидиите за транспорта – градския транспорт в София, Русе и Варна, БДЖ и „Български пощи“ – са „червена линия“ за синдиката и не са изчистени в настоящия бюджетен проект.

Проектобюджетът предвижда минимална работна заплата от 620 евро. Социалните мерки включват запазване на данъчните облекчения за родители и увеличение на обезщетението за майчинство. Очаква се увеличение на пенсиите с около 511 млн. евро и на заплатите в публичния сектор с над 613 млн. евро.

Следващите стъпки включват приемане на малките бюджети на Общественото осигуряване и Здравната каса от надзорните съвети. В понеделник трите проектозакона ще преминат през тристранния съвет и Министерски съвет, след което ще бъдат внесени в Народното събрание за окончателно одобрение. Въпреки постигнатите договорености, опозиционни партии и протестиращи продължават да настояват за оставка на правителството.