Приемането на еврото: Нови възможности за френски инвестиции в България
Среща в Националното събрание на Франция обсъди потенциала за нови инвестиции в България след приемането на еврото през 2026 г.
Националното събрание на Франция бе домакин на ключова среща за икономическото бъдеще на България. Дискусията се фокусира върху ефектите от приемането на еврото и привличането на френски капитали. Събитието събра вицепрезидента на френския Сенат, депутати и представители на бизнеса. Българският посланик също участва в разговорите в Париж.
Председателката на приятелската група Франция-България Валерѝ Роси подчерта значението на единния монетарен език. Тя организира срещата съвместно с българското посолство. Според нея еврото премахва съществуващите пред икономиката бариери.
“Това ще улесни установяването на френски предприятия в България и на български предприятия във Франция. Ще продължи да ускорява и засилва търговските, икономическите и туристическите отношения. И със сигурност ще доведе до това нови хора да открият тази прекрасна страна”
България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. и ще стане 21-ви член на еврозоната. Тази стъпка се очаква да засили сериозно икономическите връзки. Към 2024 г. стокообменът между двете страни възлиза на 2,6 милиарда евро. България изнася основно текстил, обувки и селскостопанска продукция. Вносът от Франция включва транспортно оборудване, козметика и химични продукти. Франция е сред водещите търговски партньори на България и търси по-дълбоко сътрудничество.
Директорката на френско-българската търговска и индустриална камара Весела Тодорова-Мозеттиг вижда огромен потенциал за растеж. В момента у нас оперират 140 филиала на френски фирми. Общият брой на компаниите с френско участие в страната надхвърля 200.
“В България оперират 140 филиала на френски фирми и инвестиции на физически лица. Това число е по-ниско спрямо европейското присъствие на Франция като инвеститор и считам, че имаме двоен и троен потенциал за инвестиции”
Френските инвестиции в България вече надхвърлят 1,028 млрд. евро, осигурявайки работа на над 15 000 души. Компании като Latécoère, Soufflet и Oberthur Fiduciaire са успешни примери за френското присъствие. Членството в еврозоната ще привлече още повече чуждестранни инвестиции в стратегически сектори.
Бизнесът очаква нови възможности в енергетиката, отбраната и инфраструктурата. Икономистите обаче отчитат и някои забавящи фактори. Слабата разпознаваемост на българския пазар остава предизвикателство за французите. Поредицата от парламентарни избори и корупцията също влияят върху бизнес климата. Липсата на ясен туристически бранд пречи на пълното оползотворяване на природните дадености.
Лоик Ерве, зам.-председател на френския Сенат, подчерта индустриалните възможности на страната ни.
„България е страна с голям индустриален потенциал. И на второ място, въпросът за туризма, тъй като имаме възможност да развием още по-разнообразна туристическа дейност по крайбрежието на Черно море, в планините, в големите български градове.“
Модерната българска икономика показва и друга силна страна. Българските стартъпи са привлекли 233,6 млн. евро рисков капитал през 2025 г. Този резултат поставя страната на шесто място в Източна Европа по този показател. Някои български компании с филиали във Франция вече заемат лидерски позиции на европейския пазар.
