При тормоз в училище: Децата могат да сигнализират директора, РУО и националната линия 116 111

След самоубийството на 18-годишния Билгин Алишев държавата предприема мерки за по-добра идентификация на тормоза. Проверката на МОН потвърди твърденията на неговото семейство. Младежът е посегнал на живота си заради системен натиск в учебната среда. Служебният министър на образованието Сергей Игнатов коментира случая по време на парламентарен контрол. Той призна, че подобни проблеми съществуват навсякъде в страната. Трагедията в село Нова махала предизвика сериозни персонални промени в местното училище.

От началото на февруари учебното заведение има нов директор. Назначен е и нов учител по английски език. Двама педагози са освободени от длъжност след инцидента. Един учител е подал оставка по собствено желание. В училището работят психолози от Националната мобилна група за подкрепа към МОН. Те обучават останалите учители за адекватни реакции при конфликтни ситуации. Процесът цели да предотврати бъдещи случаи на агресия и неразбиране.

Министерството на образованието и науката поддържа механизъм за противодействие на тормоза. Този документ е утвърден със специална заповед на министъра. Всяко училище е длъжно да води регистър на докладваните случаи. В него се вписват всички установени прояви на физическа или психическа агресия. Институциите очакват окончателните резултати от разследването на прокуратурата по случая с Билгин. Едва тогава ще бъдат предприети финални административни действия.

Учениците разполагат с няколко пътя за подаване на сигнал при проблем. Те могат да се обърнат лично към директора на училището. Съществува и възможност за подаване на писмено оплакване. Жалбите се подават на място или чрез кореспонденция по електронна поща. Много училища вече разполагат с кутии за анонимни сигнали. Системата за сигурно електронно връчване също е официален канал за комуникация.

Ако училищното ръководство не реагира, се сезира Регионалното управление по образованието (РУО). Това се прави при неудовлетвореност от предприетите мерки на местно ниво. Сигналите могат да касаят и неприемливо поведение от страна на учители. РУО има правомощия да извършва проверки и да дава задължителни предписания. Инспекторите следят за спазването на образователните стандарти и етичните норми.

Националната телефонна линия за деца 116 111 работи денонощно. Тя се администрира от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Консултациите по телефона са напълно безплатни и анонимни. През изминалата година са постъпили 33 обаждания за нарушени права в училищата. Почти всички те са превърнати в официални сигнали към компетентните органи. Професионалисти изслушват децата и им дават насоки за действие.

През 2025 г. ДАЗД е проверила общо 30 училища след постъпили сигнали. В 20 от проверените учебни заведения са открити сериозни нарушения. Експертите са издали задължителни предписания със 112 конкретни мерки. Те са придружени с ясни указания за изпълнение в определени срокове. Агенцията следи стриктно за взаимодействието между различните отговорни институции.

Проблемите често остават скрити поради липса на навременна комуникация. В случая с Билгин информацията за тормоза не е стигнала до РУО навреме. Близки на момчето твърдят, че то е опитвало да говори за проблема. Оплакването е било насочено към представител на институция при посещение в училището. Въпреки това не са последвали реални действия за защита на ученика.

Родители настояват за по-строг контрол и незабавни промени в училищната среда. Те искат гаранции, че гласът на всяко дете ще бъде чут. Случаят с 15-годишния Алекс Макулев също повдига редица въпроси. Жертвата е отсъствала 114 учебни дни от общо 170. Никой в системата не е реагирал на това продължително отсъствие.

При доказани нарушения министерството налага дисциплинарни наказания на виновните лица. Проверките могат да стартират и чрез самосезиране от страна на институциите. Данни за конкретния подател не винаги са необходими за започване на инспекция. Част от казусите се решават успешно на ниво училище. По-тежките случаи изискват намесата на МОН, социалните служби и прокуратурата.

ДАЗД осъществява и редовен планов контрол в десетки училища. През миналата година такъв е направен в 60 образователни институции. Инспекторите следят за наличието на ясни процедури за подаване на жалби. Всяко училище трябва да има разработен вътрешен механизъм за реакция. Това гарантира реалното спазване на правата на всички деца в системата.

Шефът на ДАЗД оглавява Националния съвет за закрила на детето. В него участват заместник-министри от девет различни ведомства. Включени са представители на социалните служби, полицията и местната власт. Неправителственият сектор също играе ключова роля в този процес. Над 40 организации в България работят активно в сферата на детските права.

Фондация „Докова и Доков за бъдеще“ се фокусира върху превантивните кампании. Женското сдружение „Екатерина Каравелова“ подкрепя пострадали от домашно насилие. Сдружение „Млади крила“ осигурява правна закрила на непълнолетни лица. Фондация „За нашите деца“ работи за създаването на сигурна семейна среда. Организации като „SOS Детски селища България“ също предоставят денонощна грижа.

Всеки подаден сигнал се разглежда индивидуално и при пълна конфиденциалност. Защитата на личните данни на децата е основен приоритет за властите. Целта е учениците да се чувстват сигурни да споделят своите притеснения. Институциите апелират към родителите за по-тясно сътрудничество с педагогическите екипи. Ранното идентифициране на тормоза е критично за предотвратяване на фатални инциденти.