Президентът в България: цар или пешка? Анализ на ролята и влиянието му
Проф. Екатерина Михайлова анализира ролята на българския президент, поставяйки въпроса дали е „цар или пешка“. Лекцията, част от Мемориалните лекции ДЖУ, подчертава влиянието на прекия избор и личността на държавния глава върху политическите процеси.
„Българският президент – цар или пешка?“ беше темата на годишната Мемориална лекция ДЖУ на Центъра за либерални стратегии. Събитието, посветено на Юлия Гурковска – Джу, се провежда от 2002 г. Лектор тази година бе проф. Екатерина Михайлова – юрист, преподавател по право и бивш депутат.
Проф. Михайлова изнесе лекцията си през ноември 2025 г., подчертавайки, че прекият избор на президента му дава силата на „цар“, способен на намеса във всички политически процеси. Това е независимо от конституционните му правомощия. Тя обясни, че в парламентарната система президентът трябва да е символ на националното единство. Той трябва да задава посоката на страната, без да притежава изпълнителна власт. Прекият избор обаче му осигурява власт, независима от парламента, с ограничена отговорност.
Мемориалните лекции традиционно канят водещи международни и български експерти. Те обсъждат важни политически и геополитически въпроси. Темата за ролята на президента е особено актуална. Предвид предстоящите президентски избори през следващата година, общественото внимание е насочено към избора на кандидат.
Моделът в България при парламентарно управление и пряко избран президент залага конфликт и този конфликт зависи дали ще се разрешава или задълбочава от личността на президента. В една много възбудена среда президентите Желев и Стоянов изиграват своята роля по начин, по който страната ни излиза от криза при неработещи други институции. Тоест това е институция, която може да помага или не, затова е важна следващата година кой ще изберем за президент.
Историческият контекст показва, че президентите Желев и Стоянов са играли стабилизираща роля. Те са помагали в периоди на институционална криза. Това подчертава значението на личността на държавния глава за разрешаване или задълбочаване на конфликти. В политическия дебат обаче се появяват критики към настоящия президент Румен Радев. Някои политици го обвиняват, че със своята активност „съсипва народа“. Те смятат, че той превръща институцията в прекалено силна. Това поражда опасения за баланса на властите.
Опозиционни партии и анализатори подчертават нуждата от ясно разграничаване на ролята на президента. Те настояват за ограничаване на неговите правомощия. Целта е той да не се превръща в „цар“, а да остане държавен глава с представителни функции. Тази дискусия е ключова за бъдещето на българската политическа система.
