Президентът Радев се извини на бизнеса за Бюджет 2026: Бюджетът е израз на отношението на властта
Президентът Румен Радев се извини на бизнеса за Бюджет 2026, критикувайки начина, по който властта комуникира и изготвя финансовия план, въпреки че президентската институция не участва пряко в процеса. Недоволството на работодателите е фокусирано върху спорни мерки като удвояването на данъка върху дивидентите и липсата на диалог. На този фон, премиерът Росен Желязков очаква бюджетът да бъде внесен в Народното събрание до края на седмицата.
Снимка: БТА
Президентът Румен Радев поднесе извинения към представителите на бизнеса във връзка с Бюджет 2026, макар институцията му да стои извън законодателната и изпълнителната власт. Изявлението беше направено по време на церемонията за наградите „Мениджър на годината“, на фона на нарастващо напрежение между правителството и социалните партньори.
Държавният глава подчерта, че независимо от липсата на пряко участие в изготвянето на финансовия план, президентът представлява България в международните отношения – средата, в която оперира бизнесът. Радев определи бюджета не просто като израз на политики, но и като огледало на властовото отношение към гражданите и данъкоплатците.
„Макар, че президентската институция е в страни от законодателната и изпълнителна власт и не участва в изготвянето на бюджета, по Конституция все още президентът представлява България в международните отношения, тоест средата, в която вие оперирате. Аз искам да ви се извиня за Бюджет 2026, защото бюджетът е не само израз на политиките и приоритетите на управляващите и това е тяхно право, но начинът на изготвяне, представяне и комуникиране на бюджета е израз на отношението на властта към хората, които пълнят бюджета.“
— Румен Радев, Президент на Република България
Недоволството на бизнеса е предизвикано от няколко ключови мерки в Бюджет 2026. Този финансов план е първият за България, изготвен в евро, но съдържа фискални промени, които според работодателите застрашават инвестициите. Сред най-критикуваните мерки е удвояването на данъка върху дивидентите, който се увеличава от 5% на 10%. Бизнесът предупреждава, че тази стъпка може да намали конкурентоспособността и да предизвика отлив на инвеститори.
Въпреки че работодателите подкрепят необходимостта от фискална консолидация, те изразяват опасения относно липсата на устойчиви дългосрочни приходни мерки и предупреждават за възможна бюджетна криза. Според икономисти, ако предложените мерки не бъдат преразгледани, е налице реален риск от отлив на капитали.
На фона на острата критика, правителството защитава бюджета като консервативен и насочен към постепенно провеждане на реформи без създаване на социално напрежение. Министър-председателят Росен Желязков очаква бюджетът да бъде внесен в Народното събрание до края на седмицата, като подчертава, че няма риск от дългова спирала при сегашното ниво на държавния дълг.
Междувременно, диалогът със социалните партньори остава блокиран. В четвъртък предстои нов опит за провеждане на Тристранен съвет за обсъждане на параметрите на бюджета. Синдикати и работодатели обаче не са категорични дали ще участват, тъй като твърдят, че правителството не е направило необходимите отстъпки. Освен данъчните промени, управляващите обсъждат и промяна във формулата за изчисление на минималната работна заплата, което също е тема на спорове.
