Президентът Радев наложи двойно вето на законите за ДАР и ДАТО: Опасност от реполитизиране на службите
Президентът Румен Радев наложи вето на приетите от Народното събрание на 10 октомври промени в законите за ДАР и ДАТО, които прехвърлят правомощието за назначаване на техните председатели към Парламента. Държавният глава аргументира решението си с риск от реполитизиране на службите, нарушаване на принципите на политически неутралитет и зависимост на ръководителите от управляващото мнозинство. Радев също така критикува въвеждането на трима заместник-председатели в ДАР, виждайки в това опит за осигуряване на политическо влияние в структурите.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание измененията в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), касаещи Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). И двата закона бяха приети от 51-вото Народно събрание на 10 октомври 2025 г.
Основният мотив на държавния глава е, че възлагането на правомощието по назначаване и освобождаване на председателите на ДАР и ДАТО на Народното събрание поражда риск от реполитизиране на висшите управленски кадри в системата на националната сигурност. Президентът предупреждава, че новите промени, които са аналогични на тези за ДАНС, правят ръководителите на службите напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.
Според Радев, управлението на сектора за национална сигурност изисква ясно разграничение между отговорностите на политическите и административните органи. Прехвърлянето на правомощията към НС активно допринася за смесване на тези отговорности. Ако назначаването стане обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол върху дейността на агенциите се поставя под сериозно съмнение.
Критики към промените за ДАР
По отношение на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), държавният глава оспорва отпадането на досегашния механизъм на споделена компетентност между Министерския съвет (МС) и президента. Този баланс гарантираше обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател. Президентът отбелязва, че промените правят председателя зависим от моментни политически интереси и плаващи партийни мнозинства, което не е в интерес на националната сигурност.
В мотивите си Румен Радев посочва, че Парламентът продължава да изземва правомощия, като определя ръководителите на структури, част от системата за национална сигурност.
„С възприетия в §§ 1-3 и § 5 ЗИ ЗДАР подход Парламентът да избира и освобождава председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), той прави тази длъжност политически зависима, но институционално неотговорна.“
— Румен Радев, Президент на Република България
Той подчертава, че ДАР е девоенизирана структура в изпълнителната власт, която трябва да спазва принципите на политически неутралитет, обективност и безпристрастност. Включването на Народното събрание в процеса измества фокуса от аргументите, съсредоточени върху националната сигурност, към партийни политики и плаващи мнозинства.
Зависимост и заместник-председатели
Държавният глава критикува и регламентирането на броя на заместник-председателите на ДАР да бъде трима, назначавани от МС по предложение на министър-председателя. Според Радев, агенцията никога досега не е имала трима заместници. Такова императивно регулиране може да бъде обосновано единствено с осигуряване на длъжности за парламентарното мнозинство. По този начин, мнозинството открито демонстрира действителната си цел – осигуряване на влияние в службите за сигурност.
Повторни промени в ДАТО
По отношение на ДАТО, президентът отбелязва, че Народното събрание променя реда за назначаване на председателя за трети път в рамките на последните 12 години, без да предложи гаранции за по-благоприятна процедура. Въпреки острите критики на държавния глава, парламентарното мнозинство преди това е отхвърлило предложението на „Възраждане“ промените да бъдат отложени с една година.
Контекст на международното сътрудничество
Темата за законодателството около специалните разузнавателни средства остава актуална. На 21 октомври 2025 г., правителството обяви, че е приело законопроект за промени в ЗСРС, който цели регламентиране на трансграничното наблюдение от територията на България върху територията на друга държава. Този аспект е важен в контекста на международното сътрудничество и сигурност, което показва продължаващите дебати и промени в законодателството за службите за сигурност.
