Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард отчете 100 дни от приемането на еврото в България
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза 100 дни от влизането на България в еврозоната. Данните показват стабилност и ниско влияние върху цените.
Снимка: БГНЕС/Архив
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард отбеляза официално първите 100 дни от присъединяването на България към еврозоната. Чрез публикация в социалните мрежи тя подчерта историческото значение на този етап за страната. Лагард припомни развитието на единната валута от нейното създаване до днешни дни.
„Изминаха 100 дни, откакто България прие еврото – от 12 държави, използващи нашата единна валута през 2002 г., до 21 днес“
В специален видеоклип ЕЦБ представи мащаба на европейския валутен съюз. През 2002 г. валутата се е използвала от 305 милиона души. Към днешна дата еврото се използва от около 358 милиона граждани в 21 държави. Количеството на банкнотите в обращение също бележи огромен скок. От 7,8 милиарда евробанкноти в началото, днес те достигат внушителните 30,9 милиарда.
Българската народна банка (БНБ) предостави актуални данни за прехода. Според официалната информация 91% от левовете вече са изтеглени от обращение. Този процес гарантира техническата подготовка и плавната замяна на националната валута. По-рано през годината Кристин Лагард поздрави България за първия ѝ месец като член на еврозоната, отчитайки стабилността на процеса.
Първият анализ на ЕЦБ за въвеждането на еврото у нас показва положителни тенденции. Експертите отчитат ограничено и еднократно въздействие върху потребителските цени в страната. Това опровергава част от първоначалните опасения за рязка инфлация. Общественото одобрение за новата валута в България достигна 54% през февруари 2026 г.
Въпреки позитивните новини, икономическата среда остава предизвикателна. България влезе в еврозоната с дефицит по текущата сметка от 1,4095 млрд. евро през декември 2025 г. Шефът на БНБ предупреди за евентуални рискове от инфлационна спирала в целия валутен съюз. Йордан Бързаков допълни, че конфликтите в Близкия изток могат да повишат инфлацията до 4% за България.
Бизнес активността в еврозоната отчете забавяне през март поради външни геополитически фактори. Икономистът Николай Василев определи някои негативни твърдения за еврозоната като „лъжа“. Преходът към единната валута цели да осигури дългосрочна икономическа стабилност. Еврото остава символ на европейската интеграция и икономическа свързаност за страната ни.
