Президент или политически конкурент? Румен Радев под напрежение преди изборите

Предстоящите предсрочни избори повдигат ключовия въпрос: каква роля ще изиграе президентът Румен Радев? Дали ще остане държавен глава, или ще се включи активно в политическата надпревара? Този въпрос доминира първите консултации за съставяне на правителство, проведени на „Дондуков“ 2.

След оставката на правителството на Росен Желязков, България е изправена пред осми поред избори за последните пет години. Радев обаче запазва мълчание относно евентуалното си участие в тях. Деница Сачева от ГЕРБ, единственият представител на партията на консултациите, призова президента да обяви датата на вота и да се включи лично. Тя остро заяви:

Влизането в президентската институция в днешно време е като влизането в най-голямата партийна централа в страната. Служебните кабинети са били 11, седем от които – ваши, за последните 9 години. Това говори за работа в посока на тежко разделение.

Радев отхвърли обвиненията, подчертавайки, че консултациите не са място за предизборни дебати. Въпреки дългогодишните спекулации за негова партия, той не дава конкретна яснота, като само поддържа напрежението. Заявява, че ще обяви проекта си, когато „всички най-малко очакват“.

Въпросът за собствена партия беше поставен ребром и от ПП-ДБ. Атанас Атанасов от ДСБ попита Радев дали е „президент, или конкурент“ на следващия вот. Радев реагира категорично:

Ние сме тук, за да провеждаме консултации след падането на правителството. Не сме се събрали на раздумка за някаква хипотетична моя партия. Не искам по никакъв начин да превръщаме тези консултации в предизборна кампания. Ако някой ден се стигне до такъв момент, съм казал, че ще ви уведомя.

Тонът на президента по време на срещите беше забележимо различен. Докато към Деница Сачева беше по-сдържан, с ПП-ДБ той разговаря по-меко, за разлика от 2023 г., когато дори не се ръкува с тях при връчването на мандата. И пред двете формации Радев повдигна темата за промени в изборния закон за по-прозрачен вот. Пред ПП-ДБ дори призна, че подкрепя машинното гласуване.

ПП-ДБ настояват за връщане на правилата от лятото на 2021 г., когато вотът беше само с машини. ГЕРБ пък държат на хартиеното гласуване. Промените в Изборния кодекс изискват широк консенсус и време, което отлага евентуалното им приемане за 2026 г. Парламентът има само една работна седмица до Нова година за приемане на удължаването на бюджета.

ПП-ДБ призоваха Радев да не бърза с изборите, за да се осигури по-висока избирателна активност. Великден на 12 април и Цветница седмица по-рано правят тези дати малко вероятни за избори. Така 19 април се очертава като възможна дата. Сянката на президента продължава да влияе на политическия живот.

Сценарият за „готвене на бавен огън“ на партиите от страна на Радев се изпълнява. Консултациите ще продължат до края на седмицата, дори до преди Коледа. Първите две политически сили, ГЕРБ и ПП-ДБ, вече заявиха, че не желаят преконфигуриране на настоящия парламент и настояват за избори. Това означава, че може да върнат мандатите веднага след Нова година.

Следващата стъпка е връчването на третия мандат и избор на служебен премиер. Като възможни варианти се спрягат Димитър Главчев от Сметната палата и Андрей Гюров от БНБ. И двамата имат партийно минало, съответно в ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. По информация на „24 часа“ Радев клони към Гюров.

Президентът покани и ДПС-НН на Делян Пеевски на консултации, което не се случи миналия декември. Предстоят срещи и с „Възраждане“.

По време на консултациите Радев два пъти цитира „котката на Шрьодингер“, свързвайки я с политическия проект. Тази метафора е използвана от Томислав Дончев през 2016 г. и 2020 г. за Реформаторския блок и критиките срещу кабинета. Радев използва парадокса, за да избегне директен отговор за своята партия, оставяйки въпроса дали „котката е жива, или умряла“ отворен.