Премиерът Желязков: Маришкият басейн е ключов за конкурентоспособността на България

Премиерът Росен Желязков подчерта стратегическото значение на Маришкия басейн за българската икономика. Той заяви, че регионът притежава огромен потенциал за развитие на националната конкурентоспособност. Докато преди година фокусът е бил върху предотвратяване на свиване, сега целта е разширяване на възможностите на басейна.

На официалното подписване на споразумение между Българския енергиен холдинг (БЕХ), Българската академия на науките (БАН) и „Мини Марица-изток“ за сътрудничество в проучването на критични суровини и редкоземни метали, Желязков изрази гордост. Той отбеляза, че много от дългогодишните проблеми на България са били решени последователно и приемствено. Според него, подходът към темата трябва да бъде прагматичен, насочен към устойчиви ползи и утвърждаване на страната като надежден партньор.

Маришкият басейн има възможности и потенциал, районът може да бъде изключително важен за развитието на българската конкурентоспособност. Ако допреди година говорихме как да не допуснем свиването, сега вече говорим за това как да увеличим възможностите на басейна. Горд съм, че много от проблемите, които България по принцип си носи, успяхме да ги решим по един последователен, добър и приемствен начин.

Желязков припомни, че суровините са ключов елемент в глобалната конкуренция. Той изтъкна енергетиката като основен отрасъл, който, заедно със стратегическото местоположение на България, ни прави сериозен фактор в Югоизточна Европа.

Министърът на енергетиката Жечо Станков също акцентира върху потенциала на въглищата за извличане на редкоземни елементи и критични суровини. Той обяви създаването на нова дирекция в рамките на БЕХ. Тази дирекция ще отговаря за проучване, геоложки дейности и иновации, включително за критични суровини. Станков подчерта, че за първи път българската държава не само ще събира концесионни такси, но и активно ще участва в изграждането на капацитет за проучване и добив.

Правителството ускори процесите по търсене и разработване на находища със стратегически, критични и редкоземни суровини още в средата на миналата година. Основен фокус е находището „Източномаришки въглищен басейн“. Беше подписан меморандум за разбирателство между БЕХ и Университета в Северна Дакота (UND) – водеща научна институция в сферата. На национално ниво БЕХ, „Мини Марица-изток“ и Геологическият институт на БАН предприеха действия за проучване на потенциала на басейна. Извършени са 10 дълбоки сондажа в трите рудника, от които БАН ще анализира между 400 и 600 проби. Целта е да се определи концентрацията на пълен спектър от редкоземни елементи и критични суровини.

Находището „Източномаришки въглищен басейн“ е най-мащабното в страната, с площ от 240 кв. км. Проучванията за редкоземни елементи във въглищата отварят перспективи за нов живот в региона. Те могат да повишат въглищния добив с до 20%, запазвайки заетостта и създавайки нова икономическа дейност с висока добавена стойност. За повече информация по темата, прочетете свързана статия.

Инвеститорът Боян Рашев изтъква, че Маришкият басейн е привлекателен за AI центрове. Причините са наличността на енергия и вода. Въглищните ТЕЦ могат бързо да подсилят търсенето при ръст на потреблението. Маришкият басейн е икономическият двигател на Стара Загора, отчитайки най-голям ръст на БВП на човек след 2007 г. Районът се разглежда като потенциален център за дейта центрове и водородна долина, която може да се изгради още тази година. От десетилетия басейнът осигурява лигнитни въглища за четирите основни въглищни централи. Въпреки това, има и различни гледни точки. Президентът Румен Радев обеща Маришкият басейн да остане енергийното сърце на България, отстоявайки въглищните централи за енергийна независимост. От своя страна, инициативата „Зелена България“ смята, че трансформацията на басейна ще се случи по-късно, фокусирайки се първо върху спестявания, а не върху създаване на нови мощности.