Премиерът на Дания посети Гренландия на фона на американски апетити и военни приготовления

Датският премиер Мете Фредериксен предприе символична визита в Гренландия на 23 януари 2026 г., за да затвърди подкрепата на Копенхаген за арктическия остров. Посещението се състоя след турбулентна седмица, белязана от поредните настоявания на Доналд Тръмп за придобиване на Гренландия от САЩ и засилено геополитическо напрежение. Фредериксен проведе срещи с премиера на острова Йенс-Фредерик Нилсен.

По време на визитата си, Фредериксен подчерта, че Дания ще засили военната си мощ на острова. Датското външно министерство уточни, че предстоят преговори с Вашингтон, фокусирани върху сигурността на Гренландия, а не върху потенциална продажба. Тези разговори ще се проведат по два паралелни канала: чрез НАТО за укрепване на присъствието в Арктика и чрез директни преговори между Дания, Гренландия и САЩ.

Доналд Тръмп преди дни заяви, че след разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте е постигнато рамково споразумение за острова, без да разкрива детайли. Според Bloomberg, договореността между Тръмп и Рюте предвижда разполагане на американски ракети в Гренландия и право на Вашингтон за добив на полезни изкопаеми на острова. Премиерът Фредериксен заяви, че Дания е суверенна държава и нейните основополагащи принципи не могат да бъдат предмет на преговори, но е готова да обсъжда въпросите на сигурността в Арктика.

Междувременно, Белият дом разбуни духовете с генерирана от изкуствен интелект снимка, изобразяваща Доналд Тръмп, вървящ редом до пингвин, който държи американско знаме. В далечината се вижда и флагът на Гренландия, а кадърът е придружен от надпис „прегърни пингвина“. Пингвини обаче обитават южния полюс и не могат да бъдат открити в Гренландия.

Гренландия отново се оказа в центъра на геополитическо напрежение, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос бъдещето ѝ в контекста на сигурността в Арктика и ракетната отбрана на Вашингтон. По време на форума в Давос Тръмп защити идеята, че Съединените щати се нуждаят от контрол върху Гренландия за изграждането на т.нар. „Златен купол“ – многомилиардна система за противоракетна отбрана. По думите му, при евентуален конфликт с Русия или Китай, балистичните ракети биха преминавали именно над Арктика и над Гренландия.

Ключова роля в този сценарий играе американската база Питуфик, известна в миналото като военновъздушната база Туле. Разположена отвъд Полярния кръг, тя е част от системата за ранно предупреждение на САЩ още от времето на Студената война. Не става дума само за минералните ресурси на Гренландия. Президентът Тръмп гледа на острова и като на ключов елемент в защитата на Съединените щати от евентуална ракетна атака. Междуконтиненталните балистични ракети, включително с ядрени бойни глави, биха преминали над Гренландия. Именно затова там се намира радарна инсталация, която от десетилетия следи Арктика, Русия и потенциалните траектории на китайски ракети.

За „Златния купол“ Тръмп твърди, че САЩ се нуждаят от Гренландия, но експерти по сигурността поставят под съмнение тази логика. По силата на споразумение с Дания, САЩ и без това имат достъп за военни съоръжения. Военни анализатори подчертават, че Съединените щати разполагат с присъствие в Гренландия още от 1951 година и имат правна възможност да разширят инфраструктурата си, без да притежават територията. Според тях настояването за „собственост“ по-скоро има политически и символичен характер.

В отговор на тези събития, премиерът на Гренландия Нилсен издаде указание на властите и населението да се подготвят за възможно американско военно нахлуване. Това включва формиране на работна група и разпространение на препоръки за запасяване на храна за пет дни. Датските войски също получиха заповед да бъдат готови за незабавен бой, разглеждайки екстремния „най-лош сценарий“ на потенциална внезапна атака от САЩ. Член на комитета по отбрана на датския парламент Расмус Ярлов заяви, че ако Тръмп нахлуе в Гренландия,

„това ще бъде война и ще се воюваме един срещу друг.“

По всички данни в Дания съществува широка политическа воля да се „даде отпор“ в случай на американско военно действие. Фредериксен участва в екстрено събрание на ЕС на 22 януари и призова за европейско единство срещу американския натиск, заявявайки, че

„Европа не трябва да бъде разделена.“

След дни на остри изказвания, Тръмп смекчи тона и заговори за „рамка на бъдещо споразумение“ за сигурността в Арктика, без конкретика. В Копенхаген и Нуук подчертаха, че суверенитетът на Гренландия не подлежи на преговори, но диалогът по въпросите на отбраната остава отворен.