Прегряване на икономиката: МВФ иска отмяна на плоския данък, инфлацията достига 5.3%
Българската икономика е изправена пред инфлационен натиск, като годишната инфлация през август 2025 г. достигна 5.3%. МВФ призова за спешни мерки, включително отмяна на плоския данък, докато икономистът Любомир Каримански критикува популистките ходове и настоява за фискална консолидация, започваща от разходната част.
Снимка: БТА
България се намира в период на трайно поскъпване на стоки и услуги. На фона на предстоящото приемане на еврото и дебатите около държавния бюджет за 2026 г., въпросът дали българската икономика е пред прегряване става все по-актуален. Инфлационният натиск и разхлабените публични финанси предизвикаха остра реакция от международните институции.
При последната си мисия у нас, Международният валутен фонд (МВФ) отправи сериозно предупреждение. Експертите настояха за незабавни действия. МВФ призова българското правителство за спешни мерки за овладяване на разпуснатите публични финанси, като предложи отмяна на плоския данък и вдигане на осигуровките.
Икономистът Любомир Каримански анализира ситуацията в предаването „120 минути“ по bTV, като подчерта ключовата роля на държавата за осигуряване на устойчивост.
„Държавата има една основна функция и тя е стабилизираща функция. Тя има свой инструментариум как да се случи – чрез паричната и чрез фискалната политика. Стабилизиращата функция служи за преразпределяне на благата и средствата в държавата, така че да може да има устойчивост във времето“
— Любомир Каримански, Икономист
Каримански призовава за ясна стратегия, която първо да се фокусира върху разходната част. Според него е необходимо да се постигне консолидация на фискалната позиция, преди да се обърнем към приходната част.
Експертът критикува и „късогледото“ управление, което използва популистки ходове, като залагане на „социални мини“ в публичните сектори, което неизбежно води до напрежение. Този натиск се усеща силно в контекста на инфлацията.
Последните данни потвърждават сериозността на ситуацията. Годишната инфлация в България през август 2025 г. достигна 5.3%, докато месечната инфлация е била 0.1%. Най-голям скок в цените е регистриран в групите „Съобщения“, „Разнообразни стоки и услуги“ и „Ресторанти и хотели“. Същевременно, инфлацията в еврозоната през септември 2025 г. се ускорява до 2.2%, което е важен фактор предвид предстоящото приемане на еврото.
Поскъпването на живота е видно и в сектора на недвижимите имоти. Индексът на цените на жилищата е нараснал с 15.5% през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, което допринася за общото прегряване.
Според Каримански, инфлацията не се дължи на спекула, освен при планова икономика или военно време. Един от основните фактори остава повишаването на цените на хранителните стоки. Успоредно с това обаче, икономистите предупреждават за нарастващите разходи за труд, които притискат частния сектор.
„Един от основните фактори за повишаване на инфлация е повишаване на цените на хранителните стоки, т. е ние имаме възможност да избираме, но успоредно с повишаването на хранителните стоки, виждаме колко се увеличават тези разходи за труд, които притискат частния сектор и той да увеличава разходите си за труд на единица продукция“
— Любомир Каримански
Експерти допълнително алармират, че политиката за увеличаване на възнагражденията в публичния сектор, например в МВР, е контрапродуктивна за борбата с инфлацията. Увеличаването на заплатите в публичния сектор води до натиск върху минималната заплата и частния сектор, който трябва да отговаря на тези темпове, увеличавайки собствените си разходи.
На фона на опитите на правителството да контролира цените (например чрез въвеждане на санкции от 8 октомври 2025 г. за двойно ценообразуване и сайтове за следене на цените), критиците определят тези мерки по-скоро като PR акции, които няма да решат дълбокия структурен проблем. Икономистите Петър Ганев и Никола Филипов също изразяват мнение, че държавата разполага с ограничени инструменти за ефективен контрол на цените.
В заключение, Каримански подчертава, че в бъдещия бюджет за 2026 г. трябва да има задълбочени секторни анализи, тъй като такива все повече липсват. Необходима е фискална консолидация, за да се избегне прекомерно напрежение върху публичните финанси и икономиката като цяло.
