Предизборни рокади: Партиите редят листите си на фона на вътрешни напрежения
Партиите започнаха подреждането на листите за предсрочните избори през ноември 2025 г. Докато в ПП-ДБ се борят с вътрешни ултиматуми, лидерите на БСП се оттеглят в полза на млади кандидати.
С наближаването на предсрочните избори за LII Народно събрание политическите формации започнаха интензивното подреждане на своите кандидат-депутатски списъци. Напрежението в коалицията ПП-ДБ стана публично, след като лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обяви, че Явор Божанков и Даниел Лорер не трябва да присъстват в листите. Този ход предизвика реакция от страна на „Да, България“, като Божидар Божанов коментира ситуацията в кулоарите на парламента.
Нашата коалиция има огромен дълг към протеста и към избирателите. Трябва да им представим максимално силна програма и силни листи, които да отговорят на техните очаквания. Затова коалицията трябва да работи правилно и добре. Това не може да стане с ултиматуми.
Въпреки търканията стана ясно, че „Продължаваме промяната“ ще се явят на изборите с „Демократична България“, за да запазят единството на проевропейското пространство. Успоредно с политическите преговори Божанов акцентира и върху необходимостта от пълна дигитализация на услугите, включително прехвърлянето на автомобили по електронен път, за да се облекчат гражданите от излишни такси.
Сериозни промени се наблюдават и в лявото пространство. Председателят на БСП Атанас Зафиров и лидерът на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев изненадващо обявиха, че няма да се кандидатират за депутати. Целта е листите да бъдат отворени за нови и млади лица. Междувременно Крум Зарков заяви амбиция за лидерския пост в социалистическата партия.
Изборите през ноември 2025 г. идват след оставката на кабинета „Желязков“, провокирана от масови протести срещу бюджетната рамка за следващата година. Политическата обстановка се усложнява и от слуховете, че президентът Румен Радев може да участва във вота със собствен политически проект, което превръща държавния глава в основен опонент на традиционните партии.
