Право на чист въздух: Как гражданите печелят дела срещу институциите за мръсен въздух?

Гражданите в България все по-често използват съдебната система за защита срещу замърсяването на околната среда. Екологичните казуси се превръщат в битки за основни човешки права, гарантирани от Хартата на ЕС. Адвокат Михаил Екимджиев и неговият екип успешно осъдиха община Пловдив за системно замърсяване на въздуха. Върховният касационен съд призна нарушение на правото на личен живот на гражданите заради превишените норми на ФПЧ 10 в атмосферата.

Процесът срещу пловдивската община е показателен за трудностите пред екологичното правосъдие. Адвокат Михаил Екимджиев разказва за дългия път до крайния успех:

Важно е да имаш воля, устойчивост и мотивация. Решихме група адвокати от нашето сдружение, че дължим това на пловдивчани и децата си. Спечелихме делото в средата на 2021 година. Самото дело продължи над 10 години. Имаше доста тежки комплексни експертизи. Над 10 000 лева струваше всичко, но след като спечелихме делото, голяма част от тези пари ни бяха възстановени.

Разходите по такива дела първоначално са високи, но при победа се възстановяват от ответника. Подобни съдебни дела заради замърсяването на въздуха започват и във Велико Търново. Там местната общност изисква прозрачност и конкретни мерки от властите срещу промишлените замърсители.

Според Националната здравна стратегия до 2030 година над 11 000 българи губят живота си ежегодно заради мръсен въздух. Тези стряскащи данни мотивират граждани и неправителствени организации да търсят справедливост. Адвокат Екимджиев подчертава тежките последици за здравето, особено при най-малките:

Десетки хиляди хора в България умират и това са данни на СЗО от превишаване нивата на фини прахови частици. Десетки хиляди деца, които са най-уязвими заради това, че са с нисък ръст, от ауспусите на автомобилите, се разболяват от алергии, астми, различни тежки белодробни завалявания, а в последните години фини прахови частици бяха открити дори в мозъка.

Освен фините прахови частици, сериозен проблем са и емисиите на амоняк. Европейската комисия вече предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за неспазване на ангажиментите за намаляване на емисиите на амоняк (NH3). Това е част от по-широк натиск от страна на Брюксел за спазване на екологичните норми в държавите членки.

Адвокат Александър Коджабашев посочва и по-ежедневни казуси, при които гражданите могат да реагират. Лошото управление на битовите отпадъци също е повод за съдебен иск:

Ако вашето жилище е на 5 метра от кофата за боклук и той не бъде своевременно извозен и е лятно време, в действителност търпите вреди. Делото за миризми от несвоевременно извозен боклук, за неимуществени вреди, ми се струва сравнително лесно. Пишеш „живея на партера, през месец юли боклукът не беше извозен 2 седмици, не можах да си отварям прозорците“. Тоест едно такова дело не е сложно да се заведе.

Коджабашев напомня, че за незаконните сметища носят отговорност както извършителите, така и кметът на съответната община:

Лица, които изхвърлят смет на неразрешени за това места, носят отговорност. Отговорност носи и кметът на общината.

Проблемите с качеството на въздуха често имат и социално измерение. Проучване в София показва неравенства между кварталите, като в по-бедните райони нивата на ФПЧ са значително по-високи.

Европейското правосъдие става все по-строго към държавните служители, които игнорират проблема. Съдът на ЕС издаде решение, че управляващи могат да бъдат арестувани, ако упорито отказват да изпълняват мерки за чистотата на въздуха. Това решение дава нов инструмент в ръцете на гражданското общество за натиск върху институциите.