Правната комисия отхвърли промените в Изборния кодекс, напрежението расте
Правната комисия отхвърли законопроекта за промени в Изборния кодекс, предложен от ПП-ДБ, който цели въвеждане на машинно гласуване с контролно броене. Решението идва на фона на протести и остри дебати между политическите сили за изборното законодателство.
Правната комисия в Народното събрание отхвърли законопроекта за промени в Изборния кодекс, внесен от Надежда Йорданова и депутати от ПП-ДБ. Предложението за въвеждане на машинно гласуване с контролно броене на разписките беше отхвърлено с 6 гласа „за“, 7 „против“ и 7 въздържали се. Това развитие идва на фона на засилено обществено и политическо напрежение около изборното законодателство.
Законопроектът, който предвиждаше изцяло машинно гласуване, беше обсъден на първо четене. На второ гласуване комисията трябваше да разгледа и общ законопроект, включващ предложения от Костадин Костадинов, Тошко Йорданов и Атанас Зафиров. Предишни заседания на комисията бяха отлагани или проваляни, често поради удължени пленарни заседания, което допълнително изостри дебатите.
Основните искания на опозиционните партии са за въвеждане на изцяло машинно гласуване, като ПП-ДБ настояват за 100% машинно гласуване без хартиени бюлетини. От своя страна, ГЕРБ, чрез лидера си Бойко Борисов, подкрепят въвеждането на гласуване със сканиращи машини, което да изключи човешкия фактор при броенето.
В случай, че служебното правителство, което би следвало да изпълни такова решение на Народното събрание и да осигури сканиращите устройства, не успее да го направи, ГЕРБ счита, че е най-добре да остане сега действащият Изборен кодекс за гласуване едновременно с машини и хартиени бюлетини, добави Борисов. Лично аз съм против промени в Изборния кодекс в „12 без 5“ непосредствено преди изборите, каза още Борисов.
Различни политически сили изразяват разнообразни позиции. ИТН също подкрепят 100% машинно гласуване със сканиращи машини, като предлагат и премахване на „мъртвите души“ от избирателните списъци. „Възраждане“ настояват за машинно гласуване с контролно броене на отрязъците от машините, които след това да се сравняват с данните на комисията. От БСП изразяват предпочитание към хартиени бюлетини за част от електората. Партия МЕЧ пък смята, че най-добре е Изборният кодекс да не се пипа в този парламент.
В отговор на тези разногласия, ПП-ДБ организираха протест в София под надслов „Няма да освините и тези избори“, настоявайки за 100% машинно гласуване и против използването на оптични скенери. Протестът беше подкрепен от всички опозиционни партии в 51-вия парламент, включително „Възраждане“, МЕЧ, АПС и „Величие“.
Ивайло Белчев: „Изцяло машинно гласуване без хартиени бюлетини, без принтери. Защото се фалшифицират изборите чрез хартиените бюлетини. Има статистики, които изкарах сам от сайта на ЦИК, една шеста да са невалидни е супер много. Със скенерите остават всичките схеми, които се използват с хартиените бюлетини.“
Напрежението ескалира и със спор между Асен Василев от ПП-ДБ и „Информационно обслужване“ ЕАД. Василев твърдеше, че държавното дружество поддържа и конфигурира софтуера на машините за гласуване.
Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“: „Шефът на „Информационно обслужване“, а знаете, че „Информационно обслужване“ се занимава с конфигурацията на машните, с проверката и всички тези неща, които трябва да се случат по Изборен кодекс, не е сменян от времето на второто правителство на ГЕРБ. Така че, ако ГЕРБ мислят, че някой манипулира машините да попитат собствения си кадър, който продължава да е шеф на „ИНформационно обслужване“, дали той нещо манипулира.“
От „Информационно обслужване“ обаче определиха тези твърдения като „манипулативни и неверни“, заявявайки, че никога не са извършвали дейности по конфигуриране или проверка на машините. Според дружеството, от въвеждането на машинния вот през 2014 г., поддръжката и софтуерът са възлагани на частната компания „Сиела Норма“, партньор на производителя „Смарматик“.
Експерти предупреждават, че промени в Изборния кодекс „в 12 без 5“ непосредствено преди избори са проблематични и водят до намаляване на доверието. Отбелязва се, че кодексът е променян 27 пъти.
В решение на Конституционния съд след последния вот са дадени много препоръки за законодателни промени, които обаче все още не са адресирани адекватно от политическите партии.
