Правителството падна: Анализ на политическата криза и бъдещите сценарии

Оставката на правителството предизвика пълна политическа каша. Обществото сега търси отговор на въпроса: „И ко прайм ся?“.

Протестът постави искания, чието постигане изглежда невъзможно дори след десетилетие. Неочакваната оставка, подадена от Росен Желязков, изненада както управляващи, така и опозиция. Първоначално Асен Василев твърдеше, че протестът не е политически, а цели корекции в бюджета. Но апетитът идва с яденето, а политиците не успяха да овладеят ситуацията. Така правителството падна, докато протестите продължават в над 25 града в България и чужбина.

От една страна, управляващите доскоро приканваха опозицията да поеме инициативата. От своя страна, опозицията незабавно упрекна ГЕРБ и коалицията в саботаж. Възниква въпросът какво да се прави, след като бюджетите са „лоши“. Намекът, че сега топката е при Асен Василев, не вдъхва оптимизъм.

Синдикатите също са недоволни. Икономистът на КНСБ Любослав Костов коментира:

Ние направихме компромисите към бизнеса, бизнесът направи компромисите към нас, постигнахме баланс, разбрахме се и сега депутатите казват: „Нас не ни интересува тая работа“.

Според него, протестът е свалил правителството, а депутатите само са гласували оставката. Ако сега се предложи удължителен бюджет, всички повишения на доходи ще бъдат орязани. Ако предложат нов, преработката му ще отнеме месеци – време, което липсва. Това води до перспективата за служебно правителство, назначено от президента.

При неизбежни предсрочни избори се очаква турбулентно разместване на пластовете. Президентът Румен Радев може да стане незаобиколим политически фактор. Социолози прогнозират, че партия на Радев би могла да спечели между 50 и 80 депутатски места, макар и изследванията в нестабилна среда да са несигурни. Друг незаобиколим фактор е тандемът ГЕРБ – ДПС, без който парламентарната аритметика не излиза. ПП-ДБ обявиха цел за абсолютно мнозинство, но това е твърде оптимистично. Студенти от Софийския университет и НАТФИЗ активно участват в протестите, настоявайки за оставка. Обединяват се и представители на роми и българи от турски произход, разграничаващи се от Делян Пеевски.

Варненци протестират с искания за предсрочни избори, референдум за еврото и защита на лева. Емигранти и пенсионери също изразяват недоволство, споделяйки лични истории за ниски доходи. Протестите са насочени срещу мафиотизацията и корупцията, с фокус върху Борисов и Пеевски. Възможно е следващите избори отново да не доведат до съставяне на мнозинство и да се стигне до още едни избори през лятото.

Както казваше учителят Йода: „Бъдещето неясно е и трудно виждаме през него ний“. Междувременно, въвеждането на еврото също може да бъде засегнато от политическата нестабилност, както коментира Боряна Димитрова. Повече по темата може да прочетете в свързана статия.