Прачовекът е проговорил преди поне 135 000 години, сочи ново геномно проучване

Ново научно изследване променя представите ни за произхода на човешката комуникация. Прачовекът е проговорил преди около 135 000 години. Това разкрива геномно проучване, публикувано в престижното списание Frontiers in Psychology. Екипът се ръководи от Шигеру Миягава от Масачузетския технологичен институт.

Биологичният капацитет за човешка реч е съществувал поне преди 135 000 години според авторите на изследването. Този извод се базира на факта, че всяка съвременна човешка популация притежава пълен езиков потенциал. Учените смятат, че основата за езика е съществувала преди разделянето на човешките групи. Ако речта беше възникнала по-късно, различните линии щяха да общуват по коренно различен начин. Днес съществуват приблизително 7000 езика по целия свят. Нито един от тях не показва фундаментални биологични разлики в начина на функциониране.

Миягава и неговите колеги са извършили мащабен мета-анализ. Те са разгледали 15 геномни проучвания, публикувани в периода между 2007 и 2023 година. Миягава и колегите му са използвали данни за целия геном и маркери на Y-хромозомата за своите изчисления. Използвана е също и митохондриална ДНК за проследяване на еволюционните процеси. Когато екипът е изчислил стойностите, числото последователно се е оказвало около 135 000 години. Изследването разглежда тази дата като най-късната възможна точка за формиране на езика.

Статията прави важно разграничение между когнитивната инфраструктура и материалните артефакти. Учените отделят биологичната готовност за реч от символната комуникация чрез предмети. Изследването се фокусира единствено върху биологичните механизми, позволяващи говоренето. Тези механизми са били налице много преди появата на първите писмени доказателства или сложни символи.

„Никое друго животно не показва такава гъвкава интеграция. Много видове комуникират, използвайки сигнали, свързани със специфични ситуации, но никой не може да комбинира ограничен набор от звуци в безкрайни нови значения“

Изследователите разглеждат тази способност като обща и наследствена черта. Тя трябва да е присъствала в нашите предци преди тяхното разпръскване по континентите. Проучването не се опитва да възстанови конкретните думи на ранните хора. То просто доказва, че физиологичните и когнитивни механизми вече са съществували. Всяка човешка популация притежава пълен езиков потенциал, което е ключово доказателство за общия древен корен.

Една популация може да има когнитивен потенциал за език без веднага да го демонстрира. Авторите предполагат, че езикът е ускорил развитието на символното поведение. Вече биологично присъстващата реч е станала катализатор за културни промени.

речта „е имала пряко и дълбоко влияние върху всички аспекти на човешкия живот“

Тази интерпретация променя дългогодишния дебат за произхода на съвременните хора. Предишни хипотези често свързваха речта с културното разширение преди около 50 000 години. Този геномен подход обаче установява значително по-ранен минимум. Дебатът се измества много по-навътре в африканската праистория.

Авторите признават, че не могат да определят точния момент на появата на речта. Те потвърждават само, че тя е съществувала по-рано отпреди 135 000 години. Изследването не определя дали речта се е развила чрез постепенни еволюционни стъпки или се е появила внезапно. И двете теории остават спорни в научната общност. Резултатите от проучването не подкрепят категорично нито една от двете страни.

Хората са общували ясно в продължение на десетки хиляди години. Писмеността обаче е сравнително ново изобретение. Тя се появява едва около 3200–3500 г. пр.н.е. Първата открита писмена система е клинописът. Тези клиновидни символи са били отпечатвани върху глинени плочки. Първоначално са били използвани за записване на търговски транзакции. Речта обаче е предхождала писмените знаци с повече от сто хилядолетия.