ПП-ДБ и машинното гласуване: Риск от отчуждаване на селските избиратели

Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) изглежда предизвикват дебат относно разширяването на машинното гласуване. Предложението за въвеждане на машини в малките секции повдига въпроси. Особено за избирателите в селските райони.

Избирателната активност в България непрекъснато намалява след 2017 г. Това е тенденция, будеща сериозна загриженост. Значителен спад настъпи, когато машинното гласуване стана задължително. Тогава бяха засегнати секции с над 300 избиратели. Повече от 600 000 гласоподаватели бяха отчуждени. Тези избиратели не се върнаха в избирателния процес.

Сега ПП-ДБ настояват за машини и в секции под 300 избиратели. Тези секции са предимно в малки населени места. Там живеят много възрастни и по-малко грамотни хора. Тези избиратели срещат затруднения с машините. Проблемите варират от лошо зрение до страх от технологията. Това води до неразбиране на принципа на работа.

Пример за проблема е фактът, че над 800 000 души теглят пенсиите си на каса. Те не използват банкомати. Това показва дигиталната бариера пред част от населението. Тя е особено силна сред възрастните.

В страната има 2462 секции с под 300 избиратели. Това представлява над 20% от всички секции. Средно в тях гласуват около 67 души. Досега те гласуваха само на хартия. Въвеждането на машини там може да има драматичен ефект. Мнозина може просто да не гласуват.

Като цяло подобно действие няма да осветли изборния процес, няма да вдигне избирателната активност, а само ще изгони от изборния процес голяма група хора. И то предимно възрастни избиратели от селата и малките градчета.

На 15 декември 2025 г. Демократична България публикува съобщение. В него се подкрепя разширяването на машинното гласуване. Целта е модернизиране на процеса. Посочва се, че това ще повиши доверието и скоростта. ПП „Продължаваме промяната“/ДБ също проведоха пресконференция. Техен говорител заяви, че разширяването трябва да включва обучения. Нужни са и мобилни технически екипи. Те ще подпомагат възрастните.

Централната избирателна комисия (ЦИК) също реагира. На 15 декември 2025 г. те съобщиха, че разширяването изисква оценка на риска. Необходим е и обществен дебат. Кметове на малки общини изразиха опасения. Те посочиха недостиг на обучен персонал. Липсва и адекватна инфраструктура. Това прави масовото въвеждане на машини рисково. Кметовете настояват за пилотни проекти.

Анализи показват, че между 2017 и 2021 г. машинното гласуване е допринесло за спад в активността. Част от традиционните избиратели са се отдръпнали. Практическите препятствия са много. Те включват липса на обучение, технически повреди и психологически бариери. Мерките за смекчаване могат да включват пилотни проекти. Нужни са и мобилни бригади. Широка информационна кампания също е важна. Опцията за паралелно хартиено гласуване също би помогнала.

Рискът от административни пропуски е голям. Въвеждането на нови технологии без достатъчно кадри е опасно. Това може да доведе до неравномерно прилагане. Някои секции може да работят ефективно. Други ще връщат избиратели. Те ще разчитат на допълнителна човешка помощ.

Източникът твърди, че в секциите с над 300 регистрирани избиратели има около 75 машинни гласа. Едва в секции с над 800 регистрирани се появяват над 300 действително гласували. В 2042 такива секции има средно 316 гласа общо. От тях само 93 са машинни гласа.

Хем нямаме структури в страната да вкараме поне по един член в СИК, хем искаме да изгоним избирателите на другите партии от изборния процес в над 20% от изборните секции. Това се отнася особено за ПП/ДБ. Те сякаш се чудят как да изгонят от урните селските избиратели, щото подозират/знаят, че те не гласуват точно за тях.

Тези данни са за 11 878 секции в страната. Изводът е, че разширяването на машинното гласуване без адекватна подготовка и подкрепа може да отчужди още повече избиратели. Особено тези от малките населени места.