Повече от половината българи подкрепят ръста на минималната заплата, показва ново проучване
Проучване на агенция „Мяра“ показва, че над 54% от българите подкрепят ръста на минималната работна заплата. Една трета от тях смятат, че тя трябва да е равна на заплатата за издръжка. Самонаетите и собствениците на бизнес са против увеличението.
Над 54% от българските граждани одобряват увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Това сочат резултати от представително проучване, проведено от социологическа агенция „Мяра“ по поръчка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Изследването е осъществено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г. сред 804 пълнолетни анкетирани.
Проучването обхваща нагласите спрямо динамиката на доходите, размера на МРЗ, механизма за нейното определяне и приравняването ѝ към заплатата за издръжка. Значителна част – една трета от подкрепящите увеличението, смятат, че МРЗ трябва да е равна на издръжката за живот.
Въпреки широката подкрепа, почти 19% от анкетираните са против ръста на МРЗ, а 27% все още се колебаят. Експертите, осъществили изследването, заявяват:
„Повишението на МРЗ се възприема като необходимо социално-икономическо действие от повече от половината участници в проучването.“
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО) Виолета Иванова подчертава, че подкрепата за ръст на МРЗ е висока сред заетите както в държавния, така и в частния сектор, както и сред безработните. Негативно отношение към увеличението проявяват самонаетите лица и собствениците на бизнес.
Данните разкриват още, че 86,1% от хората смятат, че полученият през тази година ръст на възнагражденията не е достатъчен. Само 11,1% определят увеличението на МРЗ като адекватно. Отчетена е и фрагментация при степента на увеличение, като 42,5% са получили ръст от 10-15%. Най-голям дял от анкетираните (59,4%) попадат в групата с доходи между 2000 и 3000 лв.
Основателят на агенция „Мяра“ Първан Симеонов коментира, че изследването ясно показва съществуващите диспропорции – както социални, така и регионални. По думите му, подобен анализ е важен за обществения дебат относно МРЗ и отразява мнението на българските граждани.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов акцентира върху необходимостта МРЗ да се определя по икономически дейности и квалификационни групи чрез механизмите на колективното трудово договаряне. Той припомни, че съществува законопроект за промени в Кодекса на труда, който цели транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Тази директива изисква 80% покритие на колективното трудово договаряне.
Главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО, Любослав Костов, заяви, че Конфедерацията настоява за адекватно измерване на МРЗ, което да съответства на заплатата за издръжка на национално ниво. След това трябва да се пристъпи към определяне на МРЗ по икономически дейности, които да надграждат националната стойност.
Виолета Иванова от КНСБ отбеляза:
„Наблюдава се по-висок ръст на работните заплати при високо доходните групи, отколкото при по-ниско доходните групи, което показва, че и в бъдеще ще се засилват социалните неравенства. Трябва да бъдат увеличавани работните заплати и през следващите години, особено в по-нискодоходните групи. Ръстът на работните им заплати е незначителен и не може да покрива необходими средства за издръжка на живот, а инфлацията през този период нараства и тяхната покупателна способност намалява.“
Важно е да се отбележи, че проучването е проведено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г. и данните отразяват нагласите към този конкретен момент. Междувременно, проектобюджетът за 2026 г. предвижда увеличение на МРЗ на 620,20 евро (1213 лв.) от 1 януари 2026 г., което представлява конкретна политическа мярка, пряко свързана с обсъжданите резултати. Европейската директива за адекватни минимални работни заплати, изискваща 80% покритие на колективното договаряне, остава ключов контекст за дебата около МРЗ в България.
Липсват официални позиции от работодателските организации и бизнес асоциации относно предложеното увеличение на МРЗ, което би предоставило допълнителна перспектива по въпроса.
