Потребителската кошница удари 97 лева: Краставици и олио водят поскъпването, търговските маржове – до 90%
Потребителската кошница на едро продължава да поскъпва, като вече достига 97 лева. Най-голям скок в цените регистрират краставиците (над 19%) и тиквичките (над 14%), докато олиото, гроздето и зелето също поскъпват. Едновременно с това, пазарът е обременен от високи търговски маржове, достигащи до 90% за някои основни хранителни стоки.
Потребителската кошница на едро продължава своето възходящо движение и през тази седмица, достигайки тревожно ниво. Общата ѝ стойност вече достига 97 лева. Анализът на ценовите тенденции показва значително поскъпване при редица ключови продукти, докато регионалните разлики в цените се запазват.
Двуцифрено поскъпване при зеленчуците
Най-значимо увеличение се наблюдава при пресните зеленчуци. Краставиците поскъпват с повече от 19%, което ги прави един от основните двигатели на инфлацията в кошницата. Тиквичките също отбелязват сериозен скок, надхвърлящ 14%. Увеличение има и при цените на гроздето, олиото, зелето и лука.
Въпреки общото поскъпване, някои основни хранителни стоки регистрират по-ниски цени. По-евтино се продават дините, лещата, шпековият салам и ябълките.
Регионални разлики и рекордни цени
Сравнението на цените по градове показва, че определени стоки се продават значително по-скъпо в конкретни региони. Най-скъпо на едро са се продавали сиренето и кашкавалът в Пловдив. Цената на олиото е била най-висока в Смолян, докато жителите на София купуват най-скъпите яйца.
Маржове до 90% и натиск върху домакинствата
Поскъпването на хранителните стоки продължава да оказва сериозен натиск върху българските домакинства. Тази тенденция се развива на фона на данни, които сочат значителни изкривявания на пазара. Според Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), маржът на търговските вериги при някои основни продукти, като сирене и мляко, достига до 90%. Това надвишава значително приетите европейски стандарти.
Данните показват, че цените на храните в България са средно с 25% по-високи от европейските. В същото време покупателната способност на българите е едва около 60% от средната за Европейския съюз. Макар инфлацията при храните да се забавя (6.2% към септември 2025 г.), тя остава доста над средното за еврозоната (2.2%) и ЕС (2.6%).
Икономисти критикуват липсата на ефективен регулаторен контрол и изкривяването на конкуренцията. Производителите често нямат възможност да влияят на крайните цени, като опитите за прозрачност могат да доведат до премахване на продуктите им от рафтовете на търговските вериги. В резултат на това, краставиците поскъпват с над 19%, задълбочавайки предизвикателствата пред потребителите.
