Последният общински кон Камен: История на раздяла и достойнство

Преди почти 13 години, през 2013 г., в село Бузовград, община Казанлък, се разиграва една трогателна история. Последният общински кон в страната, на име Камен, е продаден на търг за скромната сума от 348 лева. Тази раздяла предизвиква сълзи и тъга, особено у дългогодишния му гледач бай Демир.

Случаят придобива нова актуалност покрай наскорошумял търг в МВР, който отново повдига въпроса за съдбата на „пенсионираните“ служебни животни. За съжаление, към днешна дата нито бай Демир, нито конят Камен са сред живите. Човекът си е отишъл след боледуване, а животното се е споминало преди около десет години, също след болест, както разказват новите му собственици.

В началото на 2013 г. Камен е заличен от инвентарната книга на селото, където се е водил под номер 2. Продажбата му на търг, организиран от казанлъшката община, превръща последния общински кон в България в частна собственост.

„Много ми е мъчно за Камен. Аз без кон не мога и вече се замислям дали да не си купя мой“,

тъжи бай Демир Алиев, който остава работник по чистотата в селото. Той е бил длъжен да се грижи за четириногото до последния момент. На изпроводяк, с насълзени очи, той купува бали с люцерна със собствени средства, за да поглези животното, въпреки че общината е отпускала само по-евтина слама.

На търга за Камен се явява само един кандидат – Даниел Дамянов, управител на казанлъшка фирма. Той предлага предварително обявената цена от 348 лева с ДДС, без да се налага наддаване. Преди това купувачът закупува тръжна документация за 30 лева. Този факт изненадва мнозина, тъй като на предварителния оглед се отзовават доста хора. Подобни търгове за служебни животни често привличат голям интерес.

„Мислех, че ще се явят много купувачи и цената ще скочи, иначе щях да участвам и аз“,

признава бай Демир.

Даниел Дамянов обещава пред медиите, че Камен го очакват добри дни.

„Ще го отведем в базата на фирмата ни в село Турия, където се занимаваме с производство на селскостопанска продукция. Вярно, досега във фирмата сме имали само трактори и това е първият ни кон, но ще го гледаме според възможностите си. Няма да оре, нито да тегли тежки каруци – възнамеряваме да го използваме за разходки. Имаме лешникови насаждения, ще ги обикаляме с него. Ще видим дали ще позволи да го яздим или пък ще го впрегнем в каручка“,

споделя плановете си Дамянов. Той също така заявява, че името на коня няма да бъде сменяно.

В Бузовград са убедени, че фирмата е купила коня на много изгодна цена. Камен е бил на 16-17 години и според местните е „имал много хляб в него“, тъй като добре гледан кон може да работи до 40 години. По онова време подобни животни на свободния пазар са стрували между 700 и 1000 лева.

Цената на Камен е определена от лицензиран оценител на селскостопански животни. Д-р Антоанета Илиева от община Казанлък, която е съхранявала документацията, обяснява, че търгът е проведен по всички правила. Това е направено, за да се избегнат скандали, подобни на тези с общински бик в друго село. Оценител е бил проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора. В протокола за оглед професорът е посочил, че животното има неправилна постановка на предните крака и препоръчва да се използва за лека работа – препоръка, с която новите собственици обещават да се съобразят.

До продажбата си обаче, Камен е бил товарен здраво. Бай Демир го хвали, че можел да тегли без проблем каруца с товар от 1,5 тона. Затова и го е кръстил Камен – защото е бил здрав като камък.

Белият Камен напуска Бузовград след 13 години вярна служба на селото. Той е бил съкратен от „щата“ на общината предходната есен, тъй като годишната му издръжка от близо 1000 лева е станала непосилна за общинския бюджет. В миналото Камен е бил най-почитаният кон в Казанлъшко, получавайки като „общински служител на щат“ по три килограма ечемик два пъти дневно, както и ябълки от двора на кметството. Два пъти месечно е бил воден на ковач в Казанлък за преглед на подковите.

Времената обаче се променят.

„Сега, за да му осигурим храна за зимата, трябваше да окосим и балираме сеното от общинските ливади край селото. Процедурата щеше да струва на общината 430 лева и това преля чашата, за да се откажем от услугите на Камен“,

разказва тогавашният кмет на Бузовград Михаил Янушев. Самият той е спонсорирал животното с лични средства от около 200 лева за храна, докато мине търгът, купувайки му дори хляб.

Иванка Найденова, дългогодишна служителка в кметството, си спомня времената, когато общината е изпращала свои служители на бригади, за да се косят ливадите по-евтино. Тези времена обаче безвъзвратно са отминали.

Въпреки финансовите трудности, работа за Камен е имало и през 2013 г. За последно е бил използван през есента за превоз на пясък за опесъчаване на четвъртокласната пътна мрежа. Преди това четириногото е изпълнявало две длъжности – да извозва боклука и да тегли катафалката. С негова помощ погребенията в селото са били безплатни, но по-късно са забранени по санитарни причини от ХЕИ.

„А Камен беше много подходящ за тази работа. Те, конете, са най-умните животни. Имат силна памет и нищо не забравят, някога са печелили войни. Та и нашият Камен сякаш разбираше кога е на погребение – умееше някак да забави ход и стъпката му ставаше по-достолепна, тържествена и достойна за траурния момент“,

спомня си Демир.

Камен е бил и чевръст боклукчия. В началото е събирал сметта, докато кофите са били индивидуални. След въвеждането на общи контейнери и камиони, Камен е поемал по-общи задачи като извозване на есенни листа, бордюри и цимент за улични ремонти. След неговата продажба кметът Янушев е трябвало да търси приятели с малки камиончета за тези дейности.

Конят пристига в Бузовград през 2000 година от село Хаджидимитрово, където е роден. Той заменя друг общински кон, също на име Камен, който бил много буен и един ден е откраднат. Съдбата на този първи Камен остава загадка до днес. За община Казанлък остава само да продаде на търг и каруцата, и конската амуниция, които до този момент са вървели в комплект с коня Камен.