Последните дни на цар Борис III: Семейна идилия сред драматични събития и неразкрити тайни

Последните дни на цар Борис III остават едни от най-важните и неясните в живота му, обвити в мистерия и конспиративни теории, които продължават и 82 години по-късно. Статията разкрива непознати подробности за тези съдбовни часове, базирайки се на спомените на адютанта му полк. Христо Бърдаров и нови изследвания, които поставят под съмнение официалната версия за смъртта му.

Цар Борис III прекарва последните си дни в опит да съчетае държавните дела с времето, прекарано със своето семейство. След завръщането си от среща с Хитлер на 16 август, Борис III заминава за Чамкория (Боровец), в резиденцията „Царска Бистрица“, за да си почине. Въпреки силното си физическо и емоционално натоварване, той не спира да изпълнява държавническите си задължения, преглеждайки документи и кореспонденция.

На 20 август, заедно със секретаря си Балан, царят изкачва Мусала – любимият му връх, който той посещава многократно през годината. При слизането обаче той се оплаква от необичайно неразположение, усещайки тежест в гърдите и умора в сърцето – признак, който дотогава не е изпитвал. Това съвпада с тревожната новина за най-голямата корабна катастрофа по време на войната, което допълнително натъжава монарха.

Въпреки влошеното си състояние, Борис III пожелава да прекара време със семейството си. Той се обажда на съпругата си Йоанна и я моли да доведе децата в Чамкория. В събота сутринта, след ловен излет, преминал с неочаквани обрати, царица Йоанна и децата пристигат в „Царска Бистрица“. Радостта на децата е голяма. Децата – Мария Луиза и Симеон – играят с баща си, берат цветя, а царят се шегува и разказва истории, поддържайки весело настроение. Историческите хроники показват, че привързаността към семейството го е правил по-щастлив и по-силен.

В неделя, въпреки че изглежда в прекрасно настроение, единственото, което прави впечатление, е неговата бледност. Вечерта царят казва на децата си, че ще отиде до София за един ден и ще се върне при тях в понеделник вечерта. Той спестява на царица Йоанна истинската причина – засилващите се сърдечни пристъпи, за да не я тревожи.

В понеделник сутринта, Борис III заминава за София. В двореца в Чамкория цари неизвестност. Адютантът му Христо Бърдаров, който първоначално мисли, че царят просто не е успял да си свърши работата, скоро научава от дворцовия телефонист, че д-р Даскалов е при царя, който е болен.

Сряда, 25 август, е прекарана в пълна неизвестност. Късно вечерта обаче, пристигането на д-р Даскалов и началника на дворцовата канцелария Ханджиев в Чамкория бележи драматичен обрат. Те съобщават на царица Йоанна лошата новина. Бърдаров описва нейното състояние: „Бледа като восък, едва не заплака, притвори вратата гърбом и се облегна на нея, като че ѝ стана лошо.“ Йоанна, шокирана, промълвява: „Бърдаре, Борис е много тежко болен. Аз трябва веднага да замина за София.“ Тя заминава за София в 21:30 часа.

Нови изследвания хвърлят светлина върху трагичната смърт на Борис III. Смъртта му на 28 август 1943 г., в 16:22 ч., само няколко дни след драматичните събития, се превръща в обект на разследвания. Германски лекари, които са го наблюдавали, изказват предположения, че царят може да е бил отровен с бавнодействаща отрова, подобна на тази, открита при гръцкия министър-председател Метаксас. Според тези източници, отровата е била поставена в кафето му по време на вечеря в италианската легация на 23 август. Тази версия е неофициално потвърдена от разследване на Държавна сигурност, водено от Павел Павлов. Допълнително, се споменава за припадък на царя на 24 август, което е рядко срещана подробност в предишни исторически разкази. Официалната версия за смъртта остава сърдечен удар, но тези нови разкрития засилват съмненията за политически мотивиран заговор, добавяйки още един слой мистерия към последните дни на българския монарх.